Снимка: Ед Вийстърс преминава по кончето между централния и същинския връх Шишапангма през 2001г. Това е отнело по час и половина в едната посока.Днес стана ясно, че спасителната операция, която издирваше Боян Петров е прекратена. След повече от 10 дни труд и усилия от страна на три държави, българският алпинист не бе намерен.
На връх Шишапангма са стъпвали само двама българи. Това са Дойчин Василев и д-р Карина Сълова. През 1999г. те покоряват централен Шишапангма, който се намира на 8017м. Същинският връх на планината, обаче се намира на 8027м. Двете точки са свързани с т.н. конче(показано на снимката), което дори и най-опитните алпинисти не се осмеляват да преминат.
Двамата българи дори не са направили опит към същинския връх. Участъкът е с различен релеф всяка година, навяванията са достатъчно силни, че да те издухат като листо, а опасността от лавини е огромна.
При успешно прекосяване на кончето, Боян е щял да се превърне в първия българин стъпвал на същинския връх Шишапангма.
Преди няколко дни в интервю на алпинистът Симоне Моро стана въпрос за това конче. Той каза, че това е най-опасният участък от цялото изкачване. Само около 20% от алпинистите, който са изкачили Шишапангма, са се осмелили да преминат тези последни 100 метра до същинския връх. Малко по-силен порив на вятъра може да те бутне без проблем. По думите на Моро, той силно се надява Боян да не е тръгнал сам към същинския връх.
Дали желанието му да е първи и да е победител не му е коствало?
Много алпинисти биха ви казали, че макар да го наричат Джуджето, защото е най-ниският от осем хилядниците, Шишапангма далеч не е най-безопасният. Те дори биха ви казали, че връх Еверест е най-безопасен, заради инфраструктурата и броя хора, които могат да ви помогнат.
На връх Шишапангма няма инфраструктура, няма и хора, които да ви помогнат. Няма предварително поставени въжета и стълби. Като цяло върхът не е фаворит на алпинистите. Обикновено го изкачват тези, който гонят 14те осем хилядника. Провеждат се само по няколко експедиции годишно.
Върхът е известен с резките смени на времето и с голямата опасност от лавини. В подножието на върха(над 7400м) има и множество пропасти, които благодарение на честите лавини се покриват със сняг.
Има години, в които не е имало нито едно успешно изкачване на Шишапангма. През 2016г. в началото на сезона двама алпинисти са отнесени от лавина. Поради огромният риск от още лавини и влошаване на времето, всички екипи през тази година се отказват от експедициите си към върха.
Преди няколко дни ми попадна документален филм за изкачването на 14те осем хилядници от Ед Вийстърс. Той е един от най-великите американски алпинисти, първият, който достига всички 14 осем хилядници без допълнителен кислород.
В него той говори за Шишапангма и за кончето между централния и същинския връх. Американецът изкачва върха за първи път през 1993г., но стига само до централния връх (8017м.). Тогава той е сам и дори не може да си представи, как би могъл да премине по кончето, затова се отказва и слиза.
Осем години по-късно той прави втори опит към същинския Шишапангма. Този път е подготвен и с него е дългогодишният му партньор в изкачването – Вейка Густафсон(първият финландец изкачил 14те осем хилядници без кислород). Двамата успяват да достигнат същинския връх, като последните 100 метра по кончето им отнемат по час и половина лазене в посока(показано на снимката). Според него са имали огромен късмет, че условията са били перфектни. Той нарича Шишапангма един от двата му астерикса, защото му е нужен повече от един опит. Филма може да видите долу.
Дали Боян е искал да е първи или го е сполетяла друга беда, няма как да знаем. Може би никога няма и да разберем.
Нека се поклоним пред успехите и паметта му.
Тук може да изгледате филма за Ед Вийстърс, който е на английски език. Разказът за връх Шишапангма започва от 14 мин и 40 сек.
