Ние, българите много се гордеем с продуктите, които произвеждаме. Твърдим, че те са с ненадминати вкусови качества благодарение на уникалната среда, въздух, вода и почви.
Може преди десетилетия да е било така, но сега надали. Да вземем за пример прословутата българска луканка. Продукт, който е патентован и за Европа. Какво има в нея?
Започваме с месото. Обикновено луканката се прави от три вида месо, телешко, свинско и сланина. Пропорциите са 60% телешко едносортно месо, 20 % свинско за по-добър вкус и 20% гръбна сланина за спойка.
Поради липса на достатъчно количества добро телешко и свинско, то се внася. Основно при нас се доставя замразено от Бразилия, Аржентина, Испания, Нова Зеландия и Австралия. Свинското идва от Полша, Румъния, Унгария и някои други европейски страни. Сланината е от Румъния и Полша. Обвивките (червата) в, които се пълни луканката са внос от Германия, Австрия, Франция.
Подобрителите, които са неизменна част от технологията за цвят, зреене ,трайност и вкус също са внос от Дания и Франция.
Подправките, които се влагат - червен, черен пипер, кимион и други също са внос от Индия и Виетнам.
Солта е румънска. Машините, на които се пълнят луканките са произведени в Германия, Франция и Швейцария. Клипсата(желязото) затваряща червото е от Германия.Тоест до тук в националният продукт наречен луканка няма нищо българско.
Две неща са родни. Едното е трудът на нашите работници, а другото е въздухът. Някой ще каже, че луканката има вкус поради уникалният климат тук на Балканите. Това е било вярно преди много години, когато луканката се правеше от нашенските прасета и телета, при това от прясно заклани животни. Когато стартерните култури (микроорганизмите), които помагат за зреенетото на месото бяха български. Вече колбасите дори не се опушват на трици, а се слага течен пушек.
Докато не се върнем към Българския държавен стандарт и той да стане задължителен, няма да ядем качествени "български" стоки.
