Седем са основните причини наводнения, подобни на тези в Карловско, периодично да се случват в България. За повече от 30 години никой не пожела да дефинира, осмисли и реши този национален проблем.
Въпреки твърденията, че у нас има засушаване, истината е, че нашата страна е една от най-богатите на води държави в Европа. Дори при случая с Перник става въпрос за алчност и кражби на пари и вода, а не за безводие.
Какви са причините за наводненията?
Основната причина за бедствията е голямото количество валежи за кратко време. Пример за това е село Богдан, където дъждовният облак е стоял цели 8 часа. Над 1/3 от денонощието е валяло непрекъснато, без да спира. Метеоролозите предупреждаваха дни наред, че това се очаква. Подобни наводнения имаше през тази година в цяла Европа, където отново основната причина бяха огромните количества дъжд.
Такава в България винаги е имало. На места, особено в селски райони, това е основният поминък на цели общности. Едва ли има начин тя да бъде елиминирана напълно, а местните да спрат да секат около селата. Още повече, цената на дървеният материал, независимо дали е сега или преди време, е непосилно голяма за част от хората.
Най-големият проблем обаче са бракониерите. Те секат гората само в близост до горските пътища. Така бързо могат да изнесат добитата дървесина, поради което, около населените места се виждат огромни петна от изсечена до корен гора. На тези места започва ерозия и оттам наводнения. Тук проблемът е на държавата. Тя е безпомощна да се справи с дървената мафия. Нито полиция, нито прокуратура могат да спрат тази напаст. Правят се опити, но след като по веригата всички печелят, просто нищо не се случа.
Темата за местните жители се е превърнала в табу. Хората, особено по селата, ежедневно изхвърлят всякакви боклуци в коритата на реките. Да не говорим как изглеждат руслата на реките там, където има ромски общности, а това е в цяла България. Обичайна гледка е матраци, дюшеци, юргани, стари дрехи, гуми, мебели и какво не още да гние по бреговете. Пълно е и със строителни отпадъци. Найлонови торби и пликове пък се веят като знамена на всеки храст и дърво из цялата държава. Общините, поради липса на средства, въобще не почистват речните корита.
Те имат основна роля за състоянието на реките и горите в България, а от там, и за наводненията.
Истината е, че заради нашите еколози, България е на предпоследно място в Европа по санитарна горска сеч. Те се противопоставят, с всякакви методи, на почистването и премахването на самораслите дървета от коритата и бреговете на реките, защото там гнездели птици. Също така, те от десетилетия са противници на изнасянето на изгнили и мъртви дървета, паднали при естествени процеси, тъй като според тях това е намеса в природата.
Възпротивяват се и на санитарната сеч и премахване на болни и изсъхнали дървета, защото твърдят, че се нарушавали местообитания на растителни и животински видове.
В същото време първенците по санитарна сеч са най-развитите екологично държави в Европа като Швеция, Австрия, Словения. Всеки лесовъд ще ви каже, че, за да може да се развива благоприятно една гора, особено в днешно време, тя трябва да се поддържа. Трябва болните, падналите и проблемните дървета да се премахват – нещо, което в развитите държави много добре знаят.
Показателен пример в това отношение е разпространението на корояд в цяла Витоша и унищожаването на смърчовите гори в парка. След ветровал през 2001 година, в резервата Бистришко бранище на Витоша бяха повалени почти 20 000 дървета. Тогава еколозите яростно се противопоставят на мнението на цялата лесовъдна общност, че незабавно дърветата трябва да се изнесат или поне обелят от кората, защото там се развива корояда-типограф. Министерство на околната среда и водите не се противопостави на еколозите и цялата дървесина е остана да съхне и гние в резервата. Там естествено се разви корояд, както предупреждаваха истинските лесовъди, а в последствие се и запали и мнозина помнят как голяма част от резервата изгоря. Така стигаме и до ден днешен, когато короядът е стигнал от Бистришко бранище до Южния парк и Борисовата градина.
През годините това се превърна в практика, а болните и мъртви дървета просто седят из горите, чакайки следващия порой, за да запушат коритата на реките.
За 30 години няма правителство, което да реши, по разумен начин, проблема с лошото състояние на микроязовирите. Те ту се прехвърляха на общините, даваха под наем или просто оставаха занемарени. Повечето са земно-насипни, строени преди 50 години и повече. Със затлачени канали и неработещи преливници, оставени на самотек.
Преди няколко десетилетия нямаше площ в цялата държава, която да не се напоява. Беше изградена добре работеща напоителна система с канали и помпени станции. През годините всичко се разграби, продаде за скрап и унищожи. Тук има тотална абдикация от страна на Министерство на земеделието и горите. Нищо не се върши за възстановяване на тези важни водни пътища, поемащи огромни обеми вода, особено при обилни валежи.
Масово в населените места няма нормално подаване на вода и липсват водопроводи. Там, където ги има, са затлачени с листа, пръст и боклуци. Не се почистват, защото за тази дейност все няма пари. Над 15 правителства така и не можаха поне да направят дългосрочна програма за стартиране на процес за обновяване на водопроводната мрежа. И това е така, въпреки че от Европейската комисия осигуряват финансиране за милиарди евро за тези дейности.
Само един или два от изброени по горе проблеми ако се реши, наводненията в България няма да нанасят толкова големи щети. След няколко дни темата ще отшуми от медиите и всичко ще си върви по старият начин до следващото бедствие с пострадали и жертви.
