Как зелените си купиха влияние в Съвета по биоразнообразие и БАН?

На 13 октомври ще се проведе заседание на Националния съвет по биологично разнообразие към Министерството на околната среда и водите. На него ще бъдат разглеждани т.н. "специфични цели за управлението на зоните по Натура 2000".

Съветът, който е консултативен към министъра на околната среда и водите, участват представители на 25 организации - държавни институции, институти към БАН и неправителствени организации.

Интерес предизвикат обаче участниците в съвета, повечето от които приближени до зелени НПО, особено тези от БАН.

Цели четири члена, всички имащи право на глас, са от един институт - Института по биоразнообразие разнообразие и екосистемни изследвания към БАН, известен като ИБЕИ. Сред членовете е и директорът Анна Ганева. Природонаучният музей пък е представен от зам. директора и зелен активист Стоян Бешков.

Както от Еко Новини първи съобщихме още през юли, Министерство на околната среда и водите, в края на мандата на редовният кабинет, е превело без обществена поръчка 4,7 млн. лв. на два института към Българска академия на науките.

Основните бенефициенти на тези пари са ИБЕИ и Природонаучният музей.

Наскор имаше и конкурс за нови два члена на Съвета от квотата на НПО. Определени бяха:

• клонът в България на WWF (швейцарският световен фонд за дивата природа), управляван от Веселина Кавръкова - жената на бившият зам. министър Тома Белев. Техен представител в съвета е Катерина Раковска, съпруга на доскорошния главен съветник на Сандов в МОСВ - екоактивистът Андрей Ковачев.
• вторият нов участник е Съюза на ландшафните архитекти, с председател доц. Веляна Найденова - преподавател в Лесотехническия университет. 

Как зелените контролират бан?

Освен гореспоменатите 5 души, в Съвета има още трима души от различни институти към  БАН. Тоест 1/3 от участниците в Съвета по биоразнообразие са от БАН, на която бившето ръководство на МОСВ е превело почти 5 млн. лв., част от 10 млн. лв. обещани на Академията.

Повечето от тези пари ще отидат за хонорари на служителите на тези институти, работещи по приоритетите, определени от бившето зелено ръководство на министерство на екологията. В Съвета по биоразнообразие са включени и хора като Росен Цонев от Факултета по биология към Софийският университет, който е колега и съмишленик в швейцарската фондация „Биоразнообразие“ с повечето от зелените екоактивисти, които до скоро управляваха МОСВ.

През последните десетилетия Съветът по биологично разнообразие се е превърнал в придатък на зелените НПО. Заради влиянието на еколозите, Съветът е мястото, чрез което зелените  прокарват лобистките си интереси, касаещи всички области от икономиката на България, включително и инфраструктурните обекти и тези от национално значение.

Няма нищо случайно във факта, че бившите шефове на МОСВ са финансирали директно двата института, от които има най-много външни участници в Съвета по биоразнообразие. Този  истински зелен инхаус дава възможност за директно въздействие от страна на екологичните НПО върху решенията, които се взимат.

Каква е ролята на съвета по биоразнообразие?

Решенията, които се вземат там се отнасят за управлението на всички защитени територии, резервати, зони по Натура, както и всичките 11 природни и три национални парка.

Това са почти 40% от територията на страната, но на практика става въпрос за цялата територия на страната. От съвета зависи съдбата на инвестиционните проекти. Ако се окаже, че в някоя зона има някакъв животински или растителен вид, проектът се забранява.

В същото време Съветът определя кои видове и местообитания са важни и трябва да бъдат опазвани. Затова той е толкова необходим на зелените.

Ако настоящето служебно ръководство на МОСВ и министър Росица Карамфилова не преодолеят влиянието на еколозите в Съвета по биоразнообразие и не променят статуквото нищо добро не очаква икономиката, държавата, общините и бизнеса.