Европейската комисия през предишния програмен период отпусна на Министерство на околната среда и водите почти 4 милиона евро. Парите са конкретно определени само за изработване на нови планове за управление на националните паркове Рила, Пирин и природен парк Витоша. Парите са платени, защото на старите е изтекъл 10 годишният срок на действие и както разпорежда екологичното законодателството трябва да се изготвят нови.
Този за Рила е изтекъл през.2011 г, на Пирин през 2013г., а на Витоша през 2014г. Действието на новите планове трябва да бъде съответно до 2021г., 2023г. и 2024г. Тоест за Рила новият план вече е изтекъл, преди да бъде приет, като за него са платени 4 милиона лева.
Същото е положението с другите два плана. Въпреки че са готови от над 5 години, все още не са влезли в сила. И те също най-вероятно ще изтекат преди да влязат в действие.
Излиза, че четирите милиона евро, платени за нови планове за управление на Рила, Пирин и Витоша, са напълно загубени поради бездействието на Министерство на околната среда и водите.
Каква е предисторията на това разхищение от държавната институция?
Защитените територии у нас, каквито са националните паркове Рила и Пирин и природен парк Витоша, се управляват чрез планове за управление. По своята функция тези документи на практика са приравнени със закон. Утвърждават се с решение на Министерски съвет и са задължителни за всички субекти, които имат собственост там, независимо дали са държавни, общински или частни. Технологията на изработката на плановете е чрез публичен конкурс, който се администратира от дирекциите на парковете, които са държавни структури. Те определят кой печели търга и на кого да възложат изработването на плана.
В началото на настоящето столетие по правило изготвянето на тези планове се е възлагало на неправителствените зелени организации. В духа на тяхната еко политика в тези територии са наложени забрани, които в много голяма степен ограничават човешката дейност, включително спорт и туризъм.
Такива рестрикции има в плановете и на трите парка.
Например в Рила и Пирин е забранено изграждане на нови лифтове и ски писти и преминаването през определени територии. В плана на Витоша пък въобще е забранено строителството на територията на целият парк, независимо за какво. Възможно е само извършване на ремонти. Допуска се подмяна на стари лифтове, но пък строителството е забранено. И ред подобни противоречия.
Тези наложени рестрикции са в основата на създадения конфликт между хората, които искат да ползват планините за спорт, ски и туризъм от една страна и зелените , които се противопоставят всячески на подобни намерения.
Властта - държавна и общинска, с бездействието си по-скоро подкрепя еколозите, защото те са по шумни, агресивни и организират протести. В същото време желанията на местните общности за развитие на зимен и летен туризъм в тези територии се неглижират и пренебрегват от управляващите.
През 2011г. обаче, 10-годишните срокове на действие на изработените от еколозите планове за трите парка започват да изтичат. Първи е този на Рила през 2011г. Рила, 2013г. за Пирин и 2014г. за Витоша.
По тази причина държавата през нейните структури организира нови конкурси за актуализация на плановете за управление. Този път на търговете участват и фирми, които не са от кръга на еколозите, и се явяват сериозна конкуренция на зелените.
След години съдебни обжалвания най-накрая фирмите са избрани.
За нито един от трите парка еколозите не получават поръчките. Те са възложени на компании, които са наели екипи от няколко университета и авторитетни професори, доценти и специалисти в областта на опазване на околната среда.
След години работа плановете са изработени. Проведени са публичните обществени обсъждания, отразени са бележките на възложителите и заинтересованите лица и новите планове са предадени на Министерство на околната среда и водите за приемане и утвърждаване.
И тук започва разиграването, бавенето и вземане на взаимно изключващи се решения от страна на МОСВ.
Кулминацията на управленската безпомощност е по време на служебното правителство на Герджиков в началото на 2017 година. Тогава през март служебният министър на екологията Ирина Костова само за три дни издава шест взаимно изключващи се заповеди, дали на плановете за управление на защитените територии трябва да се прави отделна екологична оценка, нещо за което настояват зелените или да не се прави, защото всеки план всъщност е екологичен документ.
Кашата създадена от МОСВ е толкова голяма, че трябват почти три години, шест дела , безброй противоречиви решения на съда, натиск от медии и десетки протести на зелени и местни хора за да се реши казуса. Накрая ВАС излезе с решение да се правят отделни екологични оценки на плановете. Това става преди година и половина.
Оттогава от Министерство на околната среда и водите бездействат и не желаят да възложат изработването на екологичните оценки съгласно решението на съда. Тоест от МОСВ отказват да изпълнят съдебно решение.
Това бездействие освен, че е наказуемо, води до загуба от 4 милиона евро на европейските данъкоплатци. Да не говорим, че отказа на институциите от решаване на този проблем създава предпоставки за огромни загуби на държавата и общините от нереализираните проекти за създаване на инфраструктура за спорт и туризъм в трите парка. Нещо, което от своя страна лишава стотици хиляди българи от здравословен начин на живот поради затруднен достъп до планините.
