Снимка: ShutterstcokСамо след 30 години 66% от цялото население на земята ще живее в градове,твърдят анализите на ООН. Казусът "много хора в малки, концентрирани пространства" ще се развива все по-бързо. А със засилването на този процес ще идват все по-големи предизвикателства за общините, които управляват тези пространства, за компаниите, които им доставят услуги, и за гражданите, които търсят дори основни ресурси като вода или храна.
Засега светът вярва, че решението e в т.нар. "умни градове". Te използват технологии, за да управляват всички активи на града – транспорт, болници, училища, ВиК мрежи, системи за почистване и други. Ползите от това са ясни. Когато информацията се събира, анализират и управляват правилно, те правят управлението на един град по-ефективно, по-евтино, и по-приятно за живеещите в него.
Как обаче един град става "умен"? Засега никой не е открил цялостно решение. Според Техническия университет във Виена например, умния град трябва да се справя добре в шест различни категории: икономика, мобилност, околна среда, управление, начин на живот и хора. Университетът изследва и класира десетки европейски градове, сред които Пловдив и Варна. И двата български града обаче са далеч извън върховете на класацията.
Пионерите
Умните градски системи и проекти съществуват от десетилетия. Системата за управление на трафика в Сингапур например е въведена за първи път през 1975г. Днес тя вече използва мрежа от камери, сензори и GPS устройства, за да предвижда и предотвратява задръствания като променя размера на таксите, които автомобилите плащат, за да стигат до различни части от града. Пешеходците също са включени. Възрастните и хората с увреждания получават специални RFID чипове, чрез които светофарите засичат тяхното местоположение и оставят зелената светлина пусната за тях.
През 2016г. Сингапур оглави класация за "Най-умен град" на британската изследователска компания Juniper Research. Проучването включваше комбинация от фактори като технологии за интелигентни мрежи, умно осветление, използването на технологии за подобряване на трафика, достъпа до безжичен интернет, употребата на смартфони и достъпните мобилни приложения. "Приложихме различни коефициенти за това как града се справя с транспортните и енергийните системи, които според нас са най-важните елементи за един умен град," коментира Стефан Сорел от Juniper Research пред в. "Гардиън".
Испанският град Барселона също влезе на челно място в класацията, заради системата си за управление на трафика. В града има и интелигентна система за паркиране, интелигентно LED улично осветление, система от сензори за наблюдение на качеството на въздуха и нивата на звука. Отношението на града към управлението на водните ресурси също го поставя на световната карта на умните градове. Преди няколко години Барселона преминава през период за засушаване, след който е въведена интелигентна система за напояване. Сензори в почвата анализират реализираните и прогнозните валежи и променят дебита на пръскачките, за да пестят вода.
Умен град от нула
Докато най-напредничавите градове търсят начини да въвеждат все по-умни технологии обаче, други използват различен подход - създаването на умен град от нула. Такъв пример е Масдар сити край Абу Даби. Идеята е енергията и останалите ресурси на града да се следят и управляват централно. Изграждането му започва през 2008г. с планове за 22 млрд. долара инвестиция в град, който ще събере 50 хил. жители. Проектът обаче е застигнат от глобалната финансова криза. Плановете за персонална система за бързо придвижване са ограничени, което прави поставените цели за нулеви въглеродни емисии непостижими. Днес са построени едва 5% от планирания град насред пустинята.
С подобни амбиции, но с по-голям успех започва и международния бизнес хъб Сонгдо край най-голямото летище в Южна Корея. По данни на в. "Гардиън" това е най-скъпият частен проект в историята, с инвестиция от 40 млрд. долара, и първият "умен град". В улиците и системите на града са вградени сензори, които подават информация към централна информационна мрежа за мониторинг и поддръжка. Водните и енергийните ресурси, както и трафикът се следят и оптимизират постоянно. В града има и пневматична система за сметопочистване, която елеминира нуждата от контейнери и камиони за боклук. Всички отпадъци се събират в автоматична централна инсталация за третиране на сметта, която се намира под земята. В бъдещите планове влизат и разработка на мобилни приложения, с които да се контролират домашните уреди, както и системи за локализиране на децата в града.
Япония също планира такъв свой проект. За Олимпийските игри през 2020г. Токио обещава да построи "град на бъдещето", в който енергията се доставя изцяло от водород.
Как градовете да станат по-интелигентни
Повечето от тези утопични проекти обаче засега или не успяват да изпълнят амбициите си, или работят в малки мащаби. За градовете, които стотици години са трупали история и тежка инфраструктура, "поумняването" е много по-труден процес.
Засега няма и един отговор на това как един град да стане умен. Много градове, институции и организации обаче се опитват да създадат насоки затова. Според Института на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) например развитието на умните градове трябва да покрива три фази. В стратегическата фаза общините трябва да се научат да създават приоритети, пътни карти и начини за оценка на прогреса си. В практическата фаза те трябва да успяват да реализират "интелигентни" проекти според най-добрите практики. А в последната, техническа фаза, управлението на градовете трябва да се съобразява и с технологичните изисквания, така че градовете наистина да са готови да посрещнат бъдещето.
