Ако погледнем в миналото се оказва, че Александър Дунчев е напълно прав в твърдението си, че Тома Белев нищо не разбира от гори.
Какво помни историята?
Природен парк Витоша е създаден през далечната 1934г. с основна цел опазване и съхранение на смърчовите гори. До 2001г. паркът е впечатлявал с величествени смърчове, някои от които над 30 метра високи, с огромни зелени корони, които са играели ролята на местообитание на птици и животни.
За жалост от тази екосистема днес е останал само тъжен спомен, изразяващ се в стърчащите изсъхнали стволове на някогашните смърчове. Красивата и гъста гора е заменена от купища паднали дървета, а огромните петна от изсъхнали иглолистни дървета могат да бъдат видени дори от центъра на София. Най-големи са пораженията във високите части, където са и туристическите центове Алеко, Златните мостове, Офелиите.
Най-тежко е положението в резервата Бистришко бранище, където иглолистни дървета почти не са останали.
Гората вече повече от 20 години се опитва да се възстанови от събитията от началото на века.
Какво се случва през 2001г.?
На 22 май 2001г. силен щорм поваля хиляди смърчове в резерват Бистришко бранище и в района на Офелиите – засегната е площ от 600 дка. Месец след бурята се събира съвет от професори от БАН, Лесотехническия университет и Института по гората към Министерство на земеделието.
Учените са категорични - падналите дървета незабавно трябва да се изнесат или най-малко да се обели кората, защото има опасност от бурно разпространение на корояд-типограф - буболечка, която засяга само иглолистни гори.
Експертите в официални становища и протоколи предупреждават, че ако това не се стори има реална опасност короядът да унищожи всички иглолистни гори на Витоша.
И това се случва. За кратко време от 600 дка. заразата се разпростира на над 12 000 дка.
Кои са виновниците?
По това време директор на парка е небезизвестният Тома Белев.
Той, заедно с групата еколози, сред които Андрей Ковачев, Димитър Василев, и с подкрепата на няколко експерта от Министерство на околната среда и водите, както и един от Англия, и след масирана медийна атака, призиви за протест и гражданско неподчинение, се налагат над експертите и не позволяват нито едно от дърветата да бъдат изнесени от засегнатия район, нито да се обели кората. Според тях това било човешка намеса, която е недопустима в резервата, и гората щяла по естествен път да се справи с проблема.
Това обаче не се случва.
В тази хранителна среда корояда типограф толкова скоростно се разпространява, че е поразена цяла Витоша. Заразата стига и ниската част на парка - Бистрица, Бояна, Драгалевци, Симеоново, Княжево, Владая, Рударци и Кладница.
Изсъхналата гора много ясно се вижда, когато се пътува от Благоевград към София, от разклона за Диканя. Заради изобилието от дървесина, която е храна за корояда, той продължава развитието си. В последствие през 2015 г. има втори бум на разпространение, като достига и Рила.
През 2017г. заразата достига до резиденция Бояна, където над 500 дървета са изсечени заради корояда, а три години по-късно насекомото вече е в столицата – в Южния парк и Борисовата градина.
Тогава самият Александър Дунчев започва да говори за огромната опасност от корояда, въпреки че именно неговият ментор Тома Белев е основният виновник Витоша да има този проблем.
„Близо една четвърт от българската гора може да загине. Проблемът с короядите и масовите поражения, които правят, произхожда от това, че от едно семейство корояди създават поколение от 60 малки ларви, като тази бялата ларва, като порастват за 1-2 месеца до млади корояди и от тези 60 корояда могат да възникнат нови 60 по 60 – 3600 корояда. При първото поколение е заразено едно дърво, при следващо 10, а по-следващо 100, а на третото поколение вече имаме 10 хиляди дървета. Тоест към края на годината от едно дърво може да са заразени нови 10 хиляди дървета” алармира през 2017г. Александър Дунчев.
Оказва се, че наистина Тома Белев „нищо не разбира от гори“.
