Столичната община планира на мястото на гара „Пионер” да бъде изграден спортно-развлекателен и културен комплекс. За целта съществуващите жп линии ще бъдат превърнати в атракцион с движещо се влакче, а всички съоръжения на „Спортна София – 2000” ЕАД – тенис кортове и игрища, конната база, намиращи се в района на Борисовата градина, ще бъдат преместени на територията на гарата. Това стана ясно по време на предварителното представяне на проекта за Подробен устройствен план на парк Борисова градина. В него се включиха главният архитект на София арх. Здравко Здравков, председателят на архитектурната комисия към Столичния общински съвет Силвия Христова и общински съветници. Документът е изработен от „Ковачев Архитекти“ ООД, които през 2015 г. спечелиха конкурса за устройствена концепция за подробен устройствен план (ПУП) на знаковия парк в столицата. Разработката се определя като консервативна, тъй като не предвижда застрояване в Борисовата градина.
В плана лятната къпалня „Мария Луиза”, Националният стадион „Васил Левски”, спортен комплекс „Българска армия”, Националният колодрум „Сердика”, Телевизионната кула са определени като обекти с голяма историческа стойност и обществена значимост. Целта е да се запази обликът им и затова ще се допуска само модернизиране на спортните съоръжения. Всички постройки и обекти, чието съществуване е необосновано, ще бъдат премахнати.
„Планът за регулация и застрояване на Борисовата градина предвижда възстановяване на парковите функции. Една значителна част, която е урбанизирана, ще бъде върната към парковото пространство. Всички имоти, разположени около улица „Драган Цанков”, ще останат част от зелената система на София. Желанието е чрез изпълнението на този план да решим и проблема с паркирането на автомобилите на посетителите. Паркът ще бъде разделен на няколко урегулирани поземлени имота. Столичната община като съсобственик ще има контрол в предстоящото благоустрояване и възможните бъдещи инвестиционни намерения на територията на Борисовата градина“, заяви арх. Здравко Здравков.
Регулация на територията на парка
В предложения документ са обособени 3 типа обекти в зависимост от предназначението им – за широко обществено ползване, за ограничено обществено ползване и такива със специално предназначение. Според тази достъпност е извършена и регулацията на територията. Всички поземлени имоти в частта от бул. „Евлоги Георгиев“ до бул. „Яворов“ са обединени в общ урегулиран поземлен имот (УПИ) с основно предназначение за парк. Резерватът Дендрариума с цялата прилежаща територия също е обособен в УПИ с граници уличните регулационни линии. В тази част на градината има и частен имот. Поради това обстоятелство се предлага целият Дендрариум да стане държавна собственост. Лесопарковите насаждения също са отделени в УПИ, регулирани по улична регулация.
Промени по отношение на достъпността до Борисовата градина
На територията на парка се предвижда да се забрани достъпът на автомобили, с изключение на тези със специален режим на движение и автобусите, превозващи спортисти. В подстъпите към градината ще бъдат поставени подвижни колчета.
За да се намали напливът на пътни превозни средства към вътрешността на Борисовата градина, се предлага изграждането на няколко нови паркинга. Такова съоръжение ще се построи с подход от бул. „Драган Цанков“ при кръстовището с ул. „Кирил Видински“. При бул. „Драган Цанков“ между бул. „Вапцаров“ и ул. „Незабравка“ на мястото на старото трамвайно трасе ще има обособен паркинг за 104 автомобила. Предлагат се и улични паркинги по улиците „Йосиф Цанков“ и ул. „Кирил Видински“. При новия спортен комплекс, който ще бъде на мястото на старата гара „Пионер”, се предвижда изграждането на два подземни паркинга с капацитет 240 коли и наземен такъв за 4 автомобила. При началната спирка на атракционното влакче с подход от ул. „Атанас Дуков“ също ще има наземен паркинг за 30 превозни средства.
Заложено е и изграждането на директен подземен пешеходен подлез към тротоара пред сградата на Строителния техникум и Университета по архитектура, строителство и геодезия. По този начин ще се осигури безпрепятствено преминаване най-вече за учениците и студентите и избягване на натоварения автомобилен трафик. Освен обособяване на места за паркиране в Борисовата градина ще бъдат изградени и велоалеи. Предлагат се такива трасета не само в същинската паркова територия, а и по бул. „Симеоновско шосе“, ул. „Никола Габровски“, ул. „Незабравка“ и др.
Допустими СМР в парка според предложения план
В Борисовата градина ще бъдат разрешени само дейности, свързани с възстановяване или консервация на вече съществуващите сгради. Архитектите, изработили документа, са проучили архивни снимки, на базата на които са изградили своята концепция. Стремежът е да се постигане ретровизията на градината. За да се изпълни тази задача, се предлага премахване на „Маймунарника”, който в момента е място за ъндърграунд култура и рок събития. На неговото място ще бъдат възстановени Трите дансинга, които са съществували в миналото. Това ще бъде композиция от три кръгли танцувални площадки с различен диаметър. Допуска се издигане на естрадна сцена, както и поставяне на преместваеми обекти, но само от определен вид, като ще бъде забранена продажбата на алкохол.
Предлага се също така премахването на всички заведения в района на езерото Ариана. На тяхно място въз основата на архивни снимки ще бъде построена бирарията, съществувала в миналото. Превръщането на дъното на езерото в зимна пързалка ще е разрешено, като специалистите препоръчват да се използва цялата му площ. Ресторантът към Националния стадион ще бъде запазен, а цялата зона между мостчето и него ще се превърне в открито лятно кафене. В Борисовата градина отново ще бъдат изградени в оригиналния им вид Климатичното училище и Лятната читалня, които са съществували преди десетилетия.
Допустимата модернизация на спортните съоръжения – Националния стадион „Васил Левски“ и комплекс „Българска армия”, включва частично покриване на трибуните с леки козирки. Не се разрешава изграждане на нови или разширяване на съществуващите спортни игрища. Теренът на стадион „Юнак” (бивша зимна пързалка „Дружба”) ще се превърне в зелена площ по подобие на пространството в градината „Кристал”. Предвижда се да бъде запазена чашата на съоръжението, която ще бъде озеленена. В парка ще бъде създаден и музей „Зелена София”. Сградата му ще се намира на мястото на конната база. В същото здание ще се помещава и администрацията на Борисовата градина.
По отношение на Телевизионната кула архитектите предлагат да се осигури широк обществен достъп. За целта ще се построи панорамен асансьор и изгледна площадка в сградата на кулата.
В Борисовата градина ще бъде възроден и Горският дом. Той представлява изработена от майстор Рачо Ангелов композиция от дърворезбовани къщи. Определен е като уникален ансамбъл, недвижима културна ценност. „Преместването, което е осъществено, е оценено категорично като недопустима намеса в целостта на ансамбъла. Това е акт, който нарушава и цялостността с прилежащата паркова територия. ПУП предвижда възстановяване на оригиналните елементи на автентичните им места в съхранената им естествена среда и реконструкция на прилежащата паркова среда с оглед оптимално експониране”, пише в проекта за план за регулация на Борисовата градина.
Зелената система на парка
След приемането на плана за регулация и застрояване на Борисовата градина се предвижда цялостна реконструкция на парковата част в участъка между бул. „Евлоги Георгиев”, ул. „Драган Цанков” и лесопарковата част. При установяване на влошено състояние, достигане на пределна възраст и други поражения ще бъде разрешено премахването на дървета. Тези дейности са допустими и за всички саморасли дървета и храсти основно в сервитута на жп линията при гара „Пионер”. Ще бъдат възстановени Японският кът и Алпинеумът, които са били част от парка в миналото. По отношение на алеите се предвижда те да бъдат настлани с щуп. При проучванията, извършени в парка, е установено, че в част от мрежата съществува стара настилка от каменни блокове, която ще бъде запазена. За резерватната част и охранителната зона до бул. „Яворов” също се допуска вместо щуп да се използва друг вид трайна настилка.
За да придобие ретровизия, на цялата територия на Борисовата градина ще бъде разположено обзавеждане с подходящ вид, а разполагането на всякакви рекламни елементи ще е забранено.
За реализирането на предложения план за Борисовата градина Столичната община ще трябва да отдели значителни средства от бюджета си. Те ще са необходими за изготвяне и реализация на необходими инвестиционни проекти, както и за възстановяване на собствеността над имоти, които не са на кметството. За управление на парка пък се предвижда и създаването на две нови административни структури.
След представянето на плана част от присъстващите граждани изразиха своите виждания за развитието на парка. Според неправителствената организация „Спаси София” освен територията на самата Борисова градина е редно да се урегулират и контактните до парка територии. Като пример те посочиха пространството, където е разположен Паметникът на Съветската армия, и свързаността му с разглежданите територии.
В началото на есента се предвижда да се проведе обществено обсъждане на документа.
Знаковият парк на столицата – на 135 години
Навършиха се 135 години от създаването на Борисовата градина в София. Началото й е поставено през 1882 г. Първият план на парка е направен от градинаря на румънския кралски двор – швейцареца Даниел Неф. През 1892 г. започва строителството и на Астрономическата обсерватория на Софийския университет, завършена през 1894 г. На 9 януари 1895 г. в чест на престолонаследника княз Борис, който навършва 1 година, Пепиниерата получава официалното си име – „Княз-Борисова градина“. През 1899 г. Голямото езеро до входа, носещо името Ариана, е разширено и реконструирано. Продължава да се разраства цветната градина, оформят се нови алеи. На мястото на бивше мочурище е създадено още едно, по-малко езеро, наречено Рибно (по-късно Езерото с лилиите). От 1920 г. в градината се поставят бюст-паметници на видни българи. Първият е на Иван Вазов по повод седемдесетия юбилей на писателя. С годините броят на бюст-паметниците расте и са включени едни от най-известните личности, като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Марин Дринов и мн. др.
Постепенно в парка започват да се изграждат редица спортни съоръжения. През 1922 г. в местността Пустинята e отпуснато място от около 60 декара за строителството на колодрум на Българския народен спортен съюз и на Първо българско колоездачно дружество. През 1924 г. общината предоставя място в западната част на Борисовата градина и на спортен клуб „Левски“, там където днес е едноименният национален стадион.
През 1937 г. започва строителството на къпалня „Княгиня Мария Луиза” по проект на арх. Борис Далчев, открита през 1939 г. След 9 септември 1944 г. започва нов период в развитието на градината. Името е променено на Парк на свободата. През 1952 г. започва строителството на Алпинеума. На 2 юни 1956 г. е открита „Братската могила“ – паметник на загинали антифашисти. През 1959 г. в лесопарковата част е изградена първата телевизионна кула в София и България. В началото на 1992 г. се връща старото име на парка – Борисова градина./ vestnikstroitel.bg
