Историята на коледното дърво има своето начало още във времената на древен Египет и Рим. В Германия обаче се ражда традицията на украсено цяло дърво, която познаваме днес.
Още преди зараждането на Християнството, вечнозелените цветя и дървета са били почитани от хората през зимата. Както днес украсяваме домовете си за празниците, хората от древността са закачали вечнозелени растения по прозорците и вратите си. В много страни се е смятало, че зелените клонки през зимата пазят дома от вещици, духове, злини и болести.
В северното полукълбо най-краткият ден и най-дългата нощ през годината се пада на 21 или 22 декември и се нарича зимно слънцестоене. Хората в древността са вярвали, че слънцето е бог и, че когато нощта започне да се увеличава, той се разболява и изнемощява. Те са празнували слънцестоенето, защото за тях това е означавало, че богът на слънцето започва да оздравява и да възвръща силите си. Те окачали домовете си с вечнозелени растения, които да напомнят за това, което предстой.
Древните египтяни почитали богът на слънцето Ра. На слънцестоенето, когато Ра започвал да оздравява, те изпълвали домовете си с палмови листа, които символизирали победата на живота над смъртта.
Римляните чествали слънцестоенето с големи празненства по случай Сатурналии, почитайки Сатурн – богът на земеделието. Те знаели, че идването на слънцестоенето означава, че скоро фермите и посевите им ще бъдат зелени и плодородни.
В Северна Европа мистериозните друиди, жреците на келтите, също декорирали храмовете си с вечнозелени растения, които символизирали вечността на живота. Викингите смятали, че вечнозелени остават само любимите растения на богът им на слънцето – Балдур.
Германците са тези, които създават коледното дърво, такова, каквото го познаваме и днес. През 16 век отдадените християни за първи път започнали традицията да използват цели дървета за да отпразнуват раждането на Христос. Някои дори изграждали коледни пирамиди в домовете си, които окачали с различни иглолистни клонки.
Според най-известната легенда, немският духовник Мартин Лутер е дал началото на това, коледните дървета да бъдат украсявани със светлини. Докато се прибирал към дома си през една зимна вечер, той видял как звездите блещукат над върховете на боровете и бил запленен. За да пресъздаде гледката той поставил коледна елха в дома си и я украсил със запалени свещи.
В началото на 19 век немските емигранти пренасят традицията в Америка. Първата коледна елха, за която има сведения, е била изложена публично от немските заселници в Пенсилвания през 1830г., въпреки, че коледните дървета са присъствали в домовете им и преди това.
Кралица Виктория и Принц Алберт също имат голяма заслуга в популяризирането на коледната елха. През 1846г. в изданието „London illustrated news” била публикувана скица как цялото кралско семейство позира пред коледно дърво. За разлика от предшествениците си, Кралица Виктория е била изключително обичана от поданиците си и всичко, което тя правела моментално ставало модерно не само в Англия, но и по източния бряг на Америка.
В края на 19 век коледната елха започвала да набира все по-голяма популярност из Европа и Америка. По това време Германия била единствения производител на коледни украси. Според тогавашните издания европейците предпочитали по-малки елхи, докато американците искали те да стигат до тавана на домовете им.
Така благодарение на Германците през 20 век коледната елха вече започнала да се превръща в основна декорация по време на празниците във западните държави. Те започнали да красят най-големите площади в градовете, а това да имаш коледно дърво вкъщи се превърнало в традиция. С разпространението на електричеството започнали да се появяват и коледните лампички, които първо огрявали дърветата по площадите, а след това навлезли и в домовете.
