Снимка: Дженър поставя първата ваксина през 1796г. Въпреки че има сведения, че още преди 1000 години хората в Китай са практикували различни форми на превенция на болести чрез заразяване, а будистките монаси в Индия са пиели змийска отрова, за да се предпазят при ухапване, ваксините в днешния им вид се зараждат през 1796г. в Англия.
Още през 1768г. физикът Джон Фоустър открива връзката между безобидното за хората заболяване „кравешка шарка“ и смъртоносната едра шарка, която се разпространява по целия свят. През следващите няколко години в Европа се провеждат множество изследвания, които доказват, че преболедуването на кравешка шарка предпазва хората от вариола. Това е най-ясно в мандрите, където жените, които доят крави, почти не се разболяват.
Двадесет и осем години след отриването на връзката между двете заболявания, наричаният „баща на имунологията“, Едуард Дженър започва работа върху първата модерна ваксина. Той открива, че течността, която се съдържа в мехурите на заболелите от кравешка шарка, носят имунитет към едра шарка.
Ученият събира течност от ръцете на доячката Сара Нелмс, която наскоро е преболедувала кравешка шарка, заразена от кравата Блосъм.
Интересно е, че кожата на Блосъм е запазена и до днес и изложена в Медицинския колеж Сейнт Джордж в Лондон.
На 14 май 1796г. той изпитва хипотезата си и ваксинира 8-годишния Джеймс Филипс, син на градинаря на Дженър. Той инжектира дози и в двете ръце на момчето, което предизвиква треска и кратък дискомфорт, но не е протичане на заболяването.
Дженър решава да кръсти новата практика ваксинация, идващо от латинското vacca – крава и vaccinia – вирусът на кравешката шарка.
През следващата една година година той прави опити с още 23 пациента, сред които и 11-годишният му син, и успява да докаже, че новооткритият метод за ваксинация предпазва хората от едра шарка. Ученият неуморно търси повече доброволци, но само гореспоменатите 23-ма се съгласяват, поради масовия страх, че ваксинацията ще превърне хората в крави или ще родят деца с копита и рога. В този период се зараждат и първите антиваксърски движения.
Карикатура на Джеймс Гилрой от 1802г., показваща страха на хората, че ваксината ще ги превърне в крави.
Илюстрация от периода. която олицетворява борбата на Едуард Дженер, Джордж Роус и Томас Димсдейл срещу антиваксърите във Великобритания.
Годината е 1797г., когато Дженър представя съкратен анализ на откритието си пред Кралската научна общност в Лондон. Придворните учени отказват да разгледат труда му, тъй като го намират за прекалено кратък, за да бъде официално дискутиран.
През следващата една година той разширява проучванията си и организира общонационално проучване за връзката между кравешка шарка и вариола и отново представя труда си пред научната общност. След дълга дискусия в началото на новия век ваксинацията вече е приета и разпространена из Англия.
През следващите години ваксинацията срещу едра шарка се разпространява из цяла Европа и Америка. Американският президент Томас Джеферсън. определя ваксинацията, като най-големият здравен приоритет за американците през 1802г.
62 години след смъртта на Дженър през 1823г., Луи Пастьор разработва ваксината за бяс и решава да използва терминът „ваксинация“, въпреки че названието се отнася конкретно за ваксината срещу едра шарка, утвърждавайки термина, който се използва и до днес.
Благодарение на откритието на Дженър през 1980г. Световната здравна организация официално обявява, че едрата шарка е елиминирана в световен мащаб. Тя остава изчезнала и до днес, като само две проби се пазят в света – една в лабораторията в Атланта на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ и в Руската държавна лаборатория „Вектор“ в Колцово.
