Инж. Мирослав Мазнев е изпълнителен директор на Камарата на строителите в България и има над 35 години опит в български и чуждестранни строителни компании. В интервю пред 24 Часа той разказа за проблеми, с които се сблъсква строителния бранш в България.
- Наскоро отбелязахте професионалния си празник, г-н Мазнев. Какво отчете браншът за изминаващата година?
- Безспорно беше динамична година. През първото полугодие строителният бранш отбелязва годишен растеж от 15,6%. Това говори за сериозно оживление спрямо предишни периоди. Обяснява се с редица фактори, сред които това, че европейските програми са навлезли в период, който изисква да се работи по-активно, както и мобилизацията за изпълнение на обектите от страна на държавата. Строителният бранш извърши и продължава да работи по големи и важни обекти от пътната инфраструктура, ВиК обекти и пречиствателни съоръжения, по програмата за саниране и т.н. Значителен ръст има и в сградното строителство - не само в жилищното, построиха се и много административни сгради.
- Каква беше целта на срещите, които Камарата на строителите проведе с всички парламентарно представени партии?
- Новото ръководство на камарата, което бе избрано в началото на годината, си постави за цел да работи много по-активно по решаване на проблемите на бранша, и то там, където те се решават. Това са законотворческите институции, министерствата и ведомствата. Проблемите, които браншът има, не са никак малки - те са в Закона за устройството на територията (ЗУТ), в Закона за обществените поръчки (ЗОП) и други законови и подзаконови нормативни актове.
Започнахме интензивни разговори, за да се борим срещу сивата икономика, както и за въвеждане на по-добри правила на работа. В ЗОП например подизпълнителите не можеха да бъдат включвани в процеса на строителството, досега ЗОП изискваше всички подизпълнители да бъдат обявени още при подаването на тръжните документи. Поради това изискване често подизпълнителите влизаха на по-късен етап, но под скрита форма, например като доставчици на техника или материали. Факт е, че няма голяма фирма, която да може да работи без подизпълнители.
Но някои от тръжните процедури заедно с обжалванията траят години, самото строителство трае години. Трудно може да се предвиди тези по-малки фирми дали след 3-4-години ще имат капацитет и възможност да работят по изпълнението на дадената поръчка. Затова предложението на КСБ относно подизпълнителите бе да не се обявяват в началото, а да могат да се включват на всеки етап от строителството.
По този начин, от една страна, за тях отпада задължението да отговарят на същите високи критерии, на които отговаря главният изпълнител, а от друга - те получават възможност да натрупат необходимия опит, за да могат да участват след това при други поръчки самостоятелно или в консорциуми.
На срещите разговаряхме и относно наложителните промени в ЗУТ. Сега законът позволява строителство до 1000 кв. м, това е например сграда до три етажа, да може да се изпълнява от фирми, които не са вписани в Централния професионален регистър на КСБ. Това означава, че тези фирми не са задължени да отговарят на изискванията за изпълнение на строителни дейности, да имат необходимия квалифициран персонал, те не спазват и трудовото, данъчното и осигурителното законодателство. Това е сивият сектор.
Ние настояваме и нашите предложения са внесени в Народното събрание строителство да може да се изпълнява само от фирми, вписани в регистъра за съответната група и категория строителство. Това са сериозните теми за бранша и ние трябва да се концентрираме върху тях.
За съжаление, в последно време се появиха хора и институции, които прехвърлиха проблемите на отрасъла в политическо говорене. Това за нас не е непознато - и преди сме се сблъсквали с подобни проблеми.
- Кога са възниквали такива проблеми?
- Някои сдружения, които се наричат зелени, чрез обжалвания спираха важни инфраструктурни проекти, пишеха до Европа да спре финансирането за държавата, да се прекрати работата по всички европейски програми. Вследствие в последните 10 години след неоснователни обжалвания по данни на Министерството на околната среда и водите общо забавянията по проекти са над 32 години. Ние считаме, че трябва да се търси отговорност от тези хора. Съдът е отхвърлил жалбите им като неоснователни, но резултатите от техните действия са неусвоени средства и хора, които са лишавани от работа.
Всеки обект решава социални и икономически проблеми, спирайки го, се спира и развитието, навредено е изцяло на обществото. Сега пак едни хора, които спокойно мога да нарека кресливци, защото те използват похвати, сходни с предишните, отново пишат до Еврокомисията: “Спрете финансирането и накажете България...”. Това са родоотстъпнически действия и тяхната цел е или политическа, или икономическа. Това е тесен кръг, който увлича определени групи около себе си - хора, които не са достатъчно осведомени и частично представят позицията си.
Във всяка държава при реализирането на стотици проекти са възможни грешки и за това са предвидени съответните санкции. Дава се възможност институциите да отстранят проблемите, а не като у нас да се тръгва с оклеветяване на компании, институции и на държавата, и да се иска замразяване на проекти. При нас хипотезите се превърнаха в обвинения. Това навреди много в момента, в който искаме да възвърнем авторитета на нашата професия, да задържим хората, които все още са в България, да върнем част от тези, които отидоха навън.
Борим се да имаме нормално ценообразуване и условия за работа. Но в един момент някой казва: секторът поражда корупция, руши държавността. Това деморализира хората. Имам колега, синът му е в училище и заради това безотговорно говорене го попитал “Тате, ти като имаш строителна фирма , крадец ли си?”. Това е недопустимо!
Строител е горда професия, която създава - улиците по които се движим, метрото, сградите, в които работим и живеем, театрите, музеите, университетите - всичко, което ни заобикаля, е дело на строителите. Да се опорочава трудът ни, нашата много трудна и достойна професия, да ни се поставят етикети “корумпирани”, “крадци и измамници”, е крайно обидно.
България е от малкото държави, която със собствени фирми успя да създаде условия, в които да се изпълняват много големи обекти. Почти няма такава от бившите социалистически страни. В тях много външни фирми изкупиха местните и те управляват средствата в строителството. В България в конкурсите, където участват и големи чужди компании, ние сме сериозни конкуренти и в повечето случаи ги побеждаваме. Дори нещо повече - когато те спечелят търг, отново го възлагат за изпълнение на български фирми, на български строители. Чуждите фирми се доверяват на българския строителен бизнес. Сега на някои компании десетки милиарди евро, които предстои да бъдат вложени през следващите няколко години в инфраструктурата на страната ни, им се виждат много апетитни. Злепоставят се българските фирми с цел да бъдат изместени, но това дори и да се случи така, пак ще имат нужда от нашето участие и работници. Вие да сте виждали немски, австрийски, испански или италиански работници, които да строят на обектите в България, независимо че главните изпълнители са от тези страни?
- Полагат ли се достатъчно грижи за природата преди и по време на реализирането на проект?
- Само недобронамерени хора могат да говорят, че строителството цели да причини екологични катаклизми. Строителството е регулиран процес. Преди да се строи, се извършват обстойни и експертни проучвания на влиянието, което би оказал един обект. Провеждат се обществени обсъждания. Правили сме мостове за мечки, тунели за вълци, проходи за костенурки и други животни. За всеки обект са предвидени значителни суми за екология, понякога десетки милиони левове са насочени за тези мерки. Там, където има намеса в природата, винаги има и компенсаторни мерки. В момента например на Кресненското дефиле няма почти никакви екологични съоръжения, затова популациите на някои животни там значително са намалели. Строителите сме загрижени за опазването на природата и на хората. Например, когато има пожар - първо нашите строители се отзовават там с техника. Интересно защо при пожарите на Кресна не видяхме природозащитници да се включат в гасенето на огнената стихия? След трагедията в с. Хитрино български строителни фирми, членове на КСБ, дариха безвъзмездно 10 къщи за семействата на най-тежко пострадалите.
- Защо искате да отпадне критерият “най-ниска цена” от търговете?
- Критерият “най-ниска цена” може да се прилага, където традиционно работят регулирани пазарни принципи. Така е например в Германия. Имаме една книга, подарък от Немската строителна камара, с която ходим на всички срещи и в нея показваме как са регламентирани цените на отделните дейности в Германия и под какви стойности не може никой строител да работи. Преди години такива правила имаше и у нас, т.нар ПИП СМР и трудови норми. Като камара ние искаме да въведем норми за материали и труд в изпълнението на отделните строително-монтажни работи, да дадем насоки за правилното им формиране. Без тази нормативна основа всеки може да определя цените както си реши и всеки може да твърди, че нещо било скъпо или евтино. Сега няма реална база, на която да се стъпи.
