Снимка: www.butterfliesofbulgaria.comИглолистните гори в България загиват. Нападнати от корояд, изсъхват все повече гори в планините около София, Перник, Кюстендил и в други части на страната.
"Това е процес, който върви в цял свят. В цяла Европа, Русия, Америка. Освен че имаме налични иглолистни култури с висока гъстота на нетипична височина, имаме такива климатични фактори като засушаването, високи температури. Това пък вече намалява устойчивостта на дърветата", обясни инж. Дамян Дамянов, директор на Югозападно държавно предприятие пред bTV.
Между 12 и 15 милиона декара е площта на иглолистните гори в България. В планините около София процесът може да промени начина, по който изглеждат и цялата природа.
От 53 хиляди кубически метра заразена дървесина през 2012 г., само през първите 6 месеца на 2017 загиналите дървета вече се равняват на 400 000 кубически метра дървесина.
Близо една четвърт от българската гора може да загине.
Защо се случва това, като имаме такъв "страхотен" експерт по гори и природа, като съветника на премиера Тома Белев?
Проблемът с короядите и масовите поражения, които нанасят идва от това, че от едно семейство корояди създават поколение от 60 малки ларви.
Бялата ларва пораства за 1-2 месеца до млади корояди и от тези 60 корояда могат да възникнат нови 60 по 60 – 3600 корояда.
"При първото поколение е заразено едно дърво, при следващо 10, а по-следващо 100, а на третото поколение вече имаме 10 хиляди дървета. Тоест към края на годината от едно дърво може да са заразени нови 10 хиляди дървета", обясни Александър Дунчев, експерт към международната природозащитна организация WWF.
Гибелта на иглолистните гори около София, Самоков, Перник и Кюстендил е част от процес, започнал преди 200 години.
Вместо борове, планините и дори полята били естествени букови и дъбови гори.
Българите отглеждали милиони тревопасни животни и изсекли дъбовете и буковете, за да създадат пасища, но без дървета започнала ерозията.
През 50-те години на XX век започва масово залесяване. Стотици хиляди хора с ръце и лопати залесили милиони декари борове. Голяма част на нетипичната за тях надморска височина под 1000 метра.
"Целта на тези масови залесявания през миналия век е било да се спре процеса на ерозия, да се стабилизира почвения слой, като тези култури са били предвидени като интензивни култури, които след 40 години да бъдат отсечени и да тръгне естествената гора. За съжаление този период 1980 – 2005-2006 г. е изтърван", обясни Дамян Дамянов.
"В случая, за да тръгне широколистната гора е необходимо да има достатъчно светлина. За да има достатъчно светлина, е необходимо да се разреди гората. Реално дъбовата и буковата гора се разселва от животните – от птиците", допълни Дунчев.
Да са отгледани горите на езика на лесовъдите означава да се създаде условия под изкуствено залесената иглолистна гора да тръгне естествена широколистна гора, която да замени иглолистната. Така е трябвало да се случи и в гората в Плана планина.
"Това е една 40-годишна култура, създадена от местните хора, изключителен труд. Като са били залесени приблизително 500 фиданки на 1 декар. И сега, след 40 години, гората е изключително гъста. Структурата на гората е изключително нестабилна, дърветата се конкурират едно с друго и са изключително благоприятни за нападения от корояди, тъй като короядите нападат слабите дървета. След като стабилизират и обогатят почвата изкуствените гори трябва да се разредят около 30 години след залесяването”, каза Александър Дунчев.
Парадоксално е, че на фона на огромния икономически интерес към дърводобива, така жизненонеобходимата сеч не се случва.
"Проблемът е, че в младите гори не могат да си направят печалбите, дърводобива, които се прави в старите гори, затова такива млади култури остават неотгледани, а старите биват използвани по-интензивно. За да спасим иглолистните култури, които са били залесени с много важна цел, да се спре ерозията, да се укрепят водосборите на язовирите, ние трябва да отгледаме тези гори", твърди Александър Дунчев.
