Автор - арх. Петър Диков
Софийското поле е изключително богато на най-разнообразни подземни и минерални води както по вид, така и по температура. Най-разпространени са ниско и средно минерализираните и тези с температура между 40 и 60 градуса. Има и хладни, но има и горещи – например сондажа в землището на село Равно поле, е с температура над 80 ̊. Най-популярни в момента са ниско минерализираните или така наречените „трапезни“ минерални води като Горнобанската и Банкянската, които се бутилират и са едни от най-масовите води за пиене. До средата на миналия век минерални води в Софийското поле се използват основно в множеството минерални бани с лечебни и хигиенни цели – Централната Софийска баня, баните в Овча купел, в Банкя, в Горна баня, в Княжево, в Панчарево, в Чепинци… И колкото и да е жалко, преобладаващата част от тези бани не работят вече от доста години. Още по-жалко е, че освен че минералната вода не се ползва за лечебни цели, сградите, част от които са прекрасни архитектурни образци, се рушат…, но това е друга тема…
В началото на настоящия век минералните и подземните води придобиха и друга ценност – получаване от тях на енергия и използването им като важен природен възстановим енергиен източник.
Възможно ли е София да се отоплява от термални води?
По тази причина в Направление архитектура и градоустройство (НАГ) на Столична община през 2010 г. започнахме да работим по идеята за геотермия или използване на термални води за отопление. Благодарение на експертизата на проф. Щерев (един от най-добрите експерти в областта на минералните води в България) и на инж. Руслан Тунтов (специалист в проектирането и изграждането на геотермални централи) бе изработен и остойностен проект за геотермална централа в сградата на НАГ. Тази централа трябваше да използва енергията на водата от сондажа при Централната Софийска минерална баня и бе изчислена да отоплява сградите на НАГ, Министерски съвет, Министерство на труда и социалната политика и Централната баня. Бе направено специализирано проучване за възстановяване на проектния капацитет на сондажа на ул. „Искър“, който е разчетен за дебит от 25-28 л. в сек. Този сондаж е правен през седемдесетте години на миналия век, подготвен е за експлоатация и никога не е използван. Останала е само една странна кръгла постройка в средата на археологическите разкопки на север от НАГ. Изграждането на геотермалната централа бе остойносттено на 8 млн. лв. Специално следва да отбележа, че проектът се разработи с идеята след като се отнемат 15 ̊ от температурата на минералната вода за отопление, тя да се използва пти остатъчна температура 32-34° в балнеологичния център, предвиден в северното крило на Централната баня.
Проектът не видя бял свят по една много проста причина – кредита за изграждане на централата логично трябваше да получи Топлофикация „София“. Но първо Топлофикация „София“ не желаеше да развива конкурентна на себе си дейност (поне те така смятаха) и второ във финансовото й състояние нямаше кой да даде кредита. Другият вариант бе НАГ да стане инвеститор и впоследствие оператор на топла вода… не си го причиних… Не се случи и балнеологичния комплекс в северното крило…
Две години по-късно с участието на същите специалисти бе разработена идея за използване енергията на находище „Лозенец“ за отопление на сградата на НДК и Плувен комплекс Спартак, както и ползване на минералната вода в басейните на комплекса. Така нареченото находище „Лозенец“ е било проучвано през шейсетте години на миналия век. Тогава са направени 14 сондажа и са подробно картирани границите на находището, което е с температура от 42-45° в периферията до 51-56° в центъра. Частично вода от това находище е била използвана във вече несъществуващата баня „Лозенец“. Повечето от сондажите са унищожени, но някои са запечатани и стоят и досега – може да се видят например два „странни“ метални крана, стърчащи по велоалеята покрай Перловската река между бул. „Черни връх“ и ул. „Шести септември“ – това са тапите на сондажите. Проектът предвиждаше намаляване на разходите за отопление, топла вода и електричество на тези два обекта с близо 3 млн. лв. годишно (толкова плащаха двете държавни структури при цени от 2014 г.). Необходимата инвестиция бе изчислена на 14 млн. лв., в това число и за нов сондаж. Това значеше възвращаемост на инвестицията за 6 години, след което природата ще плаща отоплението на НДК и комплекс Спартак, а басейните му щяха да са с екстра - минерална вода. Интересното за този проект бе, че в НДК установихме, че има съществуващо специално помещение – енергиен център, в който спокойно се разполагаше геотермалната централа. Идеята бе споделена с тогавашния директор на НДК – Мирослав Боршош, който я възприе и подкрепи. И този проект не видя бял свят – аз напуснах, а Боршош го уволниха…
При общественото обсъждане на така наречената „Програма за София“ на видните софийски визионери в края на 2021 г., предложих да се запишат три проекта за геотермални централи – в НАГ, в НДК и в квартал „Надежда“, за които знам, че има ресурс и частична проектна готовност. В бележка номер 793 от отговорите на „Софияплан“ е записано „не“, което е обяснено с ограничените възможности за приложение на тези централи и защото имало мярка в програмата в Приложение 1А, където пише: „Мярка 1.М.5 – Изграждане на локални топлоцентрали на геотермална енергия с проектна готовност „никаква“ и индикативен бюджет 10 млн. лв. за 7 години... и освен това НДК била държавна сграда...
И на финала може би е време да помислим по-сериозно за идеята София да се топлофицира с енергията на подземните термални води. По данни на професор Щерев тези води в Софийското поле имат използваем капацитет за 500 мегавата топлинна мощност от геотермални централи. Е, това не са всичките 2 500 мегавата на Топлофикация „София“, но енергията на термалните води е тук в София, а не от природен газ, който доставяме скъпо и прескъпо от 4-5 хиляди километра, а напоследък и от по-далеч. Дори не говорим за екологичния ефект! Е, разбира се всичко това няма да стане изведнъж, но трябва все пак да се започне… все някога… по-добре късно, отколкото никога…
Защото иначе, както за такива случаи мъдрият български народ казва, „..вода газим, жадни ходим…“…
Бел. ред. - публикувано от Фейсбук страницата на арх. Петър Диков без редакторска намеса
