Бившият заместник министър на земеделието с ресор гори и настоящ преподавател в Лесотехническия университет, доцент Георги Костов, в интервю пред БНР опровергава зелените и Тома Белев, които искат забрана за пашуване на животни в Стара планина, Рила и Пирин.
Според Георги Костов изпасването от кози на храстовидната растителност под короните на дърветата в планините ще доведе до стабилизиране на горите в България и ще ги предпазва от пожари.
Мнението на Костов се потвърждава и от лесоексперта Адриана Трифонова, която е категорична, че едрите тревопасни животни подпомагат осигуряването на открити пространства в горите, които от своя страна служат като естествена бариера пред разпространението на пожари.
Трифонова смята, че пашата на животни в планините подпомага мозаечната структура на гората и е предпоставка за богато биоразнообразие.
Зелените отново искат забрана на пашата в трите национални парка
Георги Костов засяга и друга много важна тема – сечите, като отново опровергава твърденията на еколозите и Тома Белев, които винаги са им се противопоставяли. Според Костов състоянието на част от горите е такова ,че без провеждане на лесоустройствени практики и сечи, природата ще ни лиши от тях стихийно. Без сечи ще има пожари, ветровали, каламитети -нашествие на корояди, грозни ландшафти и дългосрочна загуба на биологично разнообразие.
Как бяха унищожени смърчовите гори на Витоша?
Доцент Костов заявява, че състоянието на горите у нас не се е подобрило особено в последните години. Тяхното стопанисване чрез активна лесовъдска намеса е силно снижено. Специалистът алармира, че по Подбалканската линия на Стара планина изсъхват иглолистните насаждения от черен бор. Същото се случва и с белия бор -изкуствени насаждения отпреди 60-70 години, които по екологични и политически причини не са подменени с коренна растителност. Сега отслабените дървета са атакувани от гъби, които ги унищожават и това създава опасност, поради сухото горивно вещество, допълва експертът.
Това, което предупреждава Георги Костов, се случи през 2001г. в резервата Бистришко бранище на Витоша. Тогава отслабените от липсата на санитарна сеч смърчове бяха повалени от ветровал. Въпреки настояването на всички лесоексперти, еколозите, начело с директора на парка - Тома Белев, се наложиха. Прекършените дървета бяха оставени да гният, следствие на което мълниеносно се разпространява корояд типограф. Тази буболечка вече унищожи почти всички смърчови гори на Витоша и се разпространява към Рила и Пирин. През 2012г. изсъхналите дървета в резервата Бистришко бранище се запалиха и изгоряха над 25 000 кубика дървесна маса, която още не е възстановена.
След Витоша и Рила, короядът вече опустошава и Родопите
За да се подобри състоянието на българската гора най-важна е превенцията, която е по-евтина от пожари и възстановяването на екосистемите след това, завършва доцент Костов.
