Системата от висши училища и научни организации в България е много фрагментирана и за да се подобри качеството на научните изследвания, е необходимо университетите да бъдат намалени до 10, а финансирането за тях да бъде увеличено двойно. В момента те са 52. Това е една от главните препоръки от партньорското изследване за подобряване на оценката и финансирането на научните организации и висшите училища у нас, заключенията от което бяха представени вчера пред научна общност от проф. Люк Соте, съветник на еврокомисаря за изследвания, наука и иновации Карлос Моедас и ръководител на експертната група по проучването. Окончателният доклад от него се очаква да излезе в края на годината.
"Българската система на финансиране на научните изследвания е като мармалад - колкото по-малко има, толкова по-тънко се размазва на филията, която е голяма. И да се увеличат средствата, мармаладът пак ще се разстеле тъничко", онагледи регистрираната отвън родна картина проф. Соте. Според него страната ни трябва да се справи с фрагментацията сега, защото останалата част от света вече се глобализира в научната сфера. "Не чакайте повече! Следвайте естонския и датския пример", апелира той. В Дания университетите от 30 са били намалени на 8.
Експертът посочи, че неписаният стандарт е на един университет да се падат 1 млн. жители, т.е. в България е най-добре висшите училища да се сведат до осем, и то такива, които имат за основна мисия да се развиват научно. "Четири университета могат да бъдат изследователски и четири - предприемачески. Един академичен вуз, който да набляга на следдипломните степени, би могъл да бъде създаден от БАН, а друг - селскостопански университет - от Селскостопанската академия, т.е. общо 10 за страната ви", обобщи проф. Соте, според когото страната ни е световен шампион по брой научни институти. Той призова да се извършат структурни промени във вузовете, както и да се удвои финансирането за тях. Според него, ако повече средства се дават за по-малко вузове, ще се пресече "порочният кръг в системата".
Част от представителите на българската научна общност обаче реагираха бурно на препоръките. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски подкрепи идеята за финансиране според резултатите, но изрази мнение, че по-важна от наличието на много институти е "спойката" между тях, както било в неговата институция. Той даде пример с Германия, която имала много повече институти, и препоръча да се наблегне на другите проблеми в сферата - намаляващите научни работници, ниските стипендии за докторантите, както и недостатъчното държавно финансиране за фонд "Научни изследвания". "Не фрагментацията е най-големият проблем на българската наука, а учените у нас, които са 7 пъти по-малко от останалите страни. Групата на учените изчезва, гилдията застарява", коментира и проф. Лъчезар Аврамов. Проф. Соте обаче остана непреклонен, заявявайки, че всяка успешна научна организация би привлякла младите, което не би могло да стане при сегашното финансиране на толкова много организации.
Щекотлив се оказа и въпросът дали първо да се осъществят реформите и после да се даде допълнително финансиране за тях, или обратното - да се действа по схемата "първо парите, после резултатите". От ЕК са твърдо "за" първия вариант, нашите учени обаче са категорични, че той е неприложим тук, тъй като това означава броят на учените ни да падне под критичния минимум. "Все едно ни казвате: "Първо ни покажете рибата, после ще ви дадем червейчето", реагираха учените ни и призоваха да не се забравят обезщетенията, които се дължат по Кодекса на труда при уволняването на десетки служители.
Просветният министър Красимир Вълчев коментира, че докладът "несъмнено е полезен". Според него, за да се решат проблемите в научната сфера, на първо място, е нужен диалог от двете страни, които без излишни емоции да се разбират. "Действително липсата на млади учени е основен проблем у нас, но също така имаме неефективна научна структура и всички допълнителни средства не биха дали търсения резултат, ако няма реформи", коментира той.
