Вече повече от седмица ставаме свидетели на неуспехите на държавните институции да се справят със затъналия край Камен бряг кораб. На борда Вера Су има над 3300 тона азотни торове, които със сигурност не са безобидни, както някои държавни служители се опитаха да обяснят в медиите.
След седмица бездействие, или „планиране“, както го наричат властите, в понеделник вечерта бе започната операция по разтоварване на кораба. В интернет пространството веднага се появиха кадри от преместването на торовете, на които се вижда как голяма част от тях просто се изсипват в морето. Акцията бе спряна няколко часа по-късно.
На следващата сутрин бе направен опит кораба да бъде изтеглен, който бе неуспешен, тъй като твърде малка част от товара е разтоварен.
С влошаването на времето все по-възможен става най-лошият сценарият, при който корабът потъва, а цялото количество азотни торове попада във водата.
Какво се случва при замърсяване с азот в морето?
Замърсяването на воден басейн с азотни торове води до процеса еутрофикация, или повишаване на количеството на химическите вещества, участващи в минералното хранене на растенията. Това рязко повишаване води до растеж на водораслите и фитопланктона, което обикновено има силно негативни последици върху морските обитатели.
Бурният цъфтеж на водораслите води до понижени нива на кислород във водата, което може да предизвика масово измиране на морските обитатели, както и промяна в оцветяването на водата и замътването й. Това развитие на водораслите може да продължи с години и да доведе до сериозни промени в морската флора и фауна.
Освен това наличието на по-голяма биомаса водорасли променя светлинните условия във водата, което може да причини умиране на дънните водорасли, образувайки токсични вещества, които допълнително задушават морските обитатели.
Подобно явление мнозина може да са наблюдавали това лято в Северна Гърция и по егейските плажове на Турция. Заради повишената репродукция на водораслите, в следствие на високите нива на азот във водата, и високите летни температури, тази година водата в северната част на Егейско море бе тъмнозелена и мътна, а на места се образуваха петна от пяна.
В определени случай, когато замърсяването с азот и фосфор е изключително голямо, а температурите през лятото високи, този процес може да доведе до неконтролируемо цъфтене на водораслите и появата на гъсти маси слуз във водата.
Пример за това е Мраморно море, където от години има проблем с т.н. морски сополи. Те се образуват при пренасищането на микроскопични водорасли с органичен материал(основно азот и фосфор), което ги стресира и те започват да се разрастват безконтролно, произвеждайки гъстата слуз. Когато температурите са високи този процес се ускорява.
Какво са „морските сополи“ от Мраморно море?
В Мраморно море на места гъстата слуз се разпростира от повърхността до 6-8 метра дълбочина, а понякога заема цялото пространства до дъното. Този процес води до задушаване на рибите и морските обитатели и рязко променя морската среда.
Подобно явление вече бе наблюдавано тази година на турския бряг на Черно море. През летните месеци отделни петна пяна се образуваха във водите около градовете Самсун и Орду.
„Смятам, че проблемът в Черно море ще се задълбочи през следващите три до пет години. Използваните от земеделието азотни торове се стичат в реки и се озовават в морето, което ще продължи да влошава проблема с цъфтежа на водорасли“ коментира през лятото проф Мехмет Айдин от факултета по океанология в Университета в Орду.
Той добави, че от географска гледна точка Черно море, бидейки вътрешно море, е предпоставено към подобни взривове в популацията на водораслите и те са се случвали и преди, макар и в ограничен мащаб.
Дали корабът Вера Су ще бъде успешно изтеглен или разтоварен предстои да разберем, но ако се случи най-лошото и азотните торове се озоват в морето, то това може да има дългосрочни последици върху флората и фауната в морето и дори могат да започнат дългогодишен процес като този в Мраморно море.
