Държавата в лицето на Министерство на земеделието е решила да въвежда регулация в производството на колбаси. Това се случва почти 20 години след като същото министерство ликвидира БДС (Български държавен стандарт). Дотогава всички български предприятия бяха задължени да спазват БДС.
Структурите ХЕИ и ДВСК (инспекциите следящи за качеството на произвежданата продукция) стриктно наблюдаваха дали стандарта се спазва и не допускаха стока извън посочените норми. За всяка партида се правеха пълни лабораторни изследвания. За неспазване на БДС се налагаха тежки глоби.
Отделно в самата търговска мрежа се правеха проверки и хранителните стоки с изтекъл срок на трайност се бракуваха.
Най-разпространените и оборотни колбаси бяха така наречените ТХК (телешки, хамбургски, камчия). Основното в тях, съобразно с БДС ,беше месото. Добавяше се сланина за спойка и нитрити за цвят и трайност. Максималният срок, в който трябваше да се продадат беше седем дни.
Другите колбаси като шпековите салами също се произвеждаха основно от телешки и свински меса и сланина. За сушените колбаси като луканки, суджуци, пастърми и филета имаше забрана да се произвеждат от вносно замразено месо. Задължително беше в тях основната суровина да е от охладено прясно заклано месо. По тази причина и самите колбаси бяха много вкусни и качествени с неповторим вкус и аромат. Самият продукт се опаковаше в хартия и телени каси за да може да диша и да не граняса.
Какво се случи след това?
Някъде през 2000 година, след като започнаха преговорите за присъединяване към Европейският съюз, се реши БДС да отпадне, защото не можело държавата да се занимава и с контрола на саламите.
Възприе се становището, че в колбасите и другите храни може да се влага всичко, стига то да не е вредно за здравето на хората. По тази причина се допусна в малотрайните колбаси да се слагат емулгатори и пилешки и патешки прат(обрезки от птиче месо).
Допусна се да се добавят и стабилизатори за повишаване на трайност и боя за по добър цвят. Вече слагат и течен пушек за аромат, вместо традиционното опушване с дървени стърготини. Приеха се и вакуум опаковките, където вместо да диша продукта е херметично затворен и гние.
Новите разпоредби дадоха права на производителите, всеки сам да си съставя стандарт или отраслова норма, по която да произвежда. Стигна се дотам ,че специално за сурово-сушените колбаси се разреши да се произвеждат от замразени вносни меса ,които имаха много съмнително качество. Допусна се вместо луканката и суджука да зреят 45 ,60 дни, те да се вадят на 10-15 дни и да се вкарват във вакуум.
Поради влагане на некачествени съставки и продукта става със съмнителни вкусови параметри. Някои от по-реномираните фирми продължиха да произвеждат по БДС без да е задължителен.
Преди няколко години се прие доброволният стандарт „Стара планина“, но фирмите, които го приложиха не можаха да устоят на конкуренцията и в настоящият момент много малко са продуктите с логото на „Стара планина“.
Явно поради скандала с двойното качество на храните, Държавата все пак е решила да се намеси някак си отново. Но докато не възприеме отколешната традиция и не вкара задължителни стандарт, ,като БДС нищо положително няма да се случи с качеството на храните.
