„Изграждането на язовир Черни Осъм е безалтернативен проект за решаване на проблема с водоснабдяването на областите Плевен и Ловеч. Започваме реални дейности за рестартиране на обекта“. Това обяви на брифинг министърът на регионалното развитие и благоустройственото инж. Виолета Коритарова, съвместно с министъра на околната среда и водите Петър Димитров, съобщава Еко Новини.
Каква е ситуацията с язовира?
От над 3 десетилетия проектът за изграждането на язовир Черни Осъм, който трябва да снабдява Плевен, Ловеч и Троян с чиста питейна вода, е блокиран от зелени неправителствени организации. Еколозите са против него, защото съоръжението щяло да навреди на Национален парк Централен Балкан и биосферен резерват Стенето.
И тази година в областите Плевен и Ловеч има режим на водата, който засяга почти 200 000 души. Това продължава от вече години. Сега голяма част от водите за промишлени и битови нужди на Ловеч и Плевен се осигуряват от карстовият извор на река Черни Осъм в резерват Стенето. Дебитът е от 300 до 1300 dm, който рязко намалява през лятото и пряко зависи от падналите дъждове.
Единственият изход, за да може в бъдеще и двата града да нямат проблеми с питейната вода, е довършването на язовир Черни Осъм. Идеята за него е от 70-те години на миналия век, но не са предприемани никакви отчуждителни процедури. Започнати са някакви строителни работи, но през 1991 г. всичко е замразено. От десетилетията при всяка водна криза в Плевен и Ловеч държавните институции започват да говорят за язовир Черни Осъм и така до следващият път, но нищо реално. Дори през 2012 г., по време на първия кабинет на Бойко Борисов, изграждането на язовир Черни Осъм е включено в Стратегията за развитие на водния сектор, която е приета от Народното събрание. Тогавашният министър на околната среда и водите Нона Караджова заявява, "вярно е, че инвестицията е голяма и скъпа, но има консенсус около това".
Първоначално проектът за язовир Черни Осъм е той да бъде с обем 44,4 милиона кубически метра вода и височина на каменнонасипната стена 100 метра. В последствие обемът е намален до 27 млн. кб. м, а стената на 75 метра. Мястото на язовир Черни Осъм не е избрано случайно. В района, където той е ситуиран, съществува единен карбонатен хидрогеоложки масив, като под него има водонепроницаем слой, тоест няма да има водозагуби. Водозборният район, обхващащ тази част на Стара планина, е характерен с валежи до 1360 мм. на кв. м., едни от най-големите в страната. Това означава, че няма да има проблем със запълването на обема на язовир Черни Осъм.
Кои са против изграждането на язовира?
На първо място срещу проекта за довършването на язовир Черни Осъм са еколозите от партията „Зелено движение“ и коалицията "За да остане природа в България". Въпреки лицемерните изказвания на съпредседателя на партията Тома Белев и други зелени активисти, че не възпрепятстват подобни проекти, те от години показват с действия, че са против строителството на нови язовири в страната. Според еколозите у нас имало достатъчно на брой язовири, а изграждането на нови щяло да засегне защитени територии и зони по Натура 2000. Против са и жителите на село Черни Осъм, защото в чашата на язовира влизат техни имоти.
Истината е много по-различна от твърденията на зелените. Язовири у нас не са изграждани от 80-те години. От тогава до сега няма построен нито един нов. След 1990 г. са довършени едва 11.
Въпреки твърденията, че България е на 3 място по язовири на глава от населението в света, това не е цялата истина.
Статистиката е, че у нас има 6840 язовири, но в голямата си част са за напояване, промишлени нужди и за ВЕЦ. От 1950 до 1985 г. са построени около 2000 язовира, но само 215 от тях са класифицирани като големи за питейни и битови нужди.
Всъщност болшинството от тези 6840 така наречени язовири са полуразрушени земно насипни водоеми, с компрометирани напукани стени и с окрадени помпени станции и тръби. Затова станаха и наводненията с човешки жертви в Мизия, Болярово и на други места.
Заради неравномерното разположение на водната инфраструктура, много части от страната са на воден режим, който засяга около 800 000 човека. В същото време вода в страната има достатъчно. Затова единственият начин за справяне с тези кризи, въпреки съпротивата на екологичните неправителствени организации и партията „Зелено движение“, е изграждането на нови язовири.
Има и друг голям проблем при строителството на язовири. Той е, че под натиска на зелените Сандов и Белев докато бяха министър и зам. министър, се възстанови двуинстанционното съдебно обжалване на обектите от национално значение, каквито са магистрали, тунели, мостове, включително и язовирите.
При положително становище на държавните институции за довършването на язовир Черни Осъм, еколозите със сигурност ще обжалват. Съдебните дела ще продължат с години, а жителите на областите Плевен и Ловеч, и всички други населени места, ще продължават да са без вода.
