Снимка: Родопите и Западна Стара Планина, където биха били два от новите паркове, са най-обезлюдяващите и недоразвити региони в България."Създаваме два нови национални парка - Българско Черноморие и Родопи, както и още един природен парк - Западна Стара планина". Това заяви министърът на екологията Борислав Сандов по време на конференция организирана от френското посолство.
Той добави, че „Европейската комисия настоява, до 2030г., 30% от България да бъде със статут на защитена територия".
Тук е важно да се направи разграничение, какво означава защитена територията в България. Те са делят на два основни вида – зони, които попадат в мрежата на НАТУРА 2000, и такива, които попадат под действието на Закона за защитените територии.
В границите на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 попада около 35% от територията на Българи. По този показател сме на трето място в Европа след Словения и Хърватия. Средният показател за Натура в държавите от Европейският съюз е около 18 %. У нас обозначените зони са 340, с обща площ 41 000 кв. км. Те са създадени, за да защитят дивата флора и фауна и да ограничат човешката дейност, която вреди на природата.
В зоните по Натура на всеки проект или инвестиционно намерение се прави задължително оценка за въздействие върху околната среда, или екологична оценка и оценка за съвместимост. И ако не отговарят на природосъобразните изисквания, те се отхвърлят.
За целите на Натура не се прави разлика дали имотите, които попадат там, са държавни, общински или частни. Законодателят е предвидил заповедите, с които се създават и се променят зоните, да са необжалваеми пред съдебна инстанция. Тоест каквито и ограничения да се налагат от Министерство на околната среда и водите, те стават задължителни за всички собственици на имоти, които попадат в НАТУРА 2000.
Защитените територии, съгласно Закона за защитените територии, са около 5% от територията на страната. За разлика от зоните в Натура, където човешката дейност е допустима, то при защитените територии тя е почти изцяло забранена.
Съгласно ЗЗТ те се делят на шест категории - „Резервати“, „Национални паркове“ „Природни забележителности“, „Поддържан резерват“ „Природен парк“ и „Защитена местност“.
В тези територии, в зависимост от степента на защита, са забранени всякакви дейности с изключение на охрана. Движението на хора се извършва по маркирани маршрути. Разрешени са посещения, но само с научна цел.
В националните паркове е забранено всякакво строителство, с изключение на туристически заслони и хижи. Не се допуска брането на билки и диворастящи плодове, пашата на животни и дивото къмпингуване. Разрешени са спортни дейности, но не навсякъде, а само в определена туристическа зона.
Обявяването на 30% от площта на страната за защитени територии, заедно с обособените 35% защитени зони по Натура, може да има негативни последици върху регионалното развитие на България – страна с изключително сериозни демографски проблеми. Само за 10 години, от 2011 до 2021г., населението е намаляло с около 1,5 млн. души. Обезлюдяването е факт, особено в региони като Родопите и Западна Стара Планина, където биха били два от новите паркове. Въвеждането на европейските правила без нужната обществена дискусия, и без яснота какви последици ще има от подобни действие, само ще задълбочат тези процеси. Драстичното ограничаване на местата и възможности за инвестициите в големи части от България ще има тежки икономически и социални последици. Особено на фона на рецесията, обхванала Европа и света.
Обособяване на 30% от територията на България в резервати не трябва да се допуска без широко обществено обсъждане и консенсус между заинтересованите и засегнати страни.
