Бобрите се завърнаха в България след поне век и половина отсъствие. Това стана ясно от публикация в научното списание „Acta Zoologica Bulgarica“ към Българската академия на науките (БАН).
Доказателството за наличието на едрия гризач идва от фотокапан в местността Ломовете, по поречието на Русенски Лом. До поставянето му се стига след сигнал за незаконна сеч. Когато лесничеите отиват на проверка на мястото, те установяват, че дърветата са отрязани конично, което е нетипично. След като изпращат кадри на дърветата на Лесотехническия университет, от там констатират, че най-вероятно става въпрос за бобри. Тогава слагат и фотокапана, който успява да направи първата снимка на бобър в българската дива природа.
За завръщането на бобъра се заговори преди няколко години след като по поречието на няколко реки започват да се появяват белези от тяхното действие.
Благодарение на снимката от фотокапана, която е направена през април, присъствието на бобрите в българската природа е официално потвърдено.
В миналото бобрите са били широко разпространени на територията на България. От откритите през годините кости, зъби и останки, които датират още от палеолита чак до средновековието, е доказано, че едрият гризач се е срещал по поречието на 28 български реки и е бил широко разпространен в равнинни райони в почти всички части на страната.
Популацията на бобри започва чувствително да оредява около началото на новата ера. Според научните данни едрият гризач е обитавал българските земи до периода между 1750г. и 1850г.
Бобърът изчезва от територията на страната заради масовия лов за кожа и месо, както и заради унищожаването и урбанизирането на местообитанията му.
