Давид Михайлович ,бившият собственик на МОЛ "Парадайс център" е със сигурност основен участник в сделката за ЧЕЗ. Грузинецът е доста известен със сериозен авторитет сред големия бизнес в София. За него се говори, че думата му е по здрава от бетон. Когато преди години започна строежа на Парадайз на мястото на Мототехника, никой не предполагаше, че това ще е от най-успешните бизнес проекти в България. Но той не само го направи с невиждана функционалност и лукс, но и докара метрото до него нещо, което нито един друг МОЛ не постигна. Това предопредели и успеха на проекта. Той струваше 150 млн. евро. Основната част от инвестицията е с кредит от Уни Кредит Булбанк.
За успеха на проекта говорят най-вече цифрите. Посещенията са над 10 милиона годишно, приходите, най-вече от наеми са почти 45 милиона лева, а печалбата от дейността варира от 4 до 10 млн. лева.
В края на 2017 година МОЛ Парадайз беше продаден за 253 милиона евро при вложени 150 млн. на южноафриканския инвестиционен фонд “New Europe Property Investments”.
Основните акционери на "NEPI" са частни и държавни пенсионни и здрвани фондове от Южна Африка. Освен създаденото заради сделката с Paradise Center дружество "НЕПИ проджект ту", инвестиционната група контролира още няколко компании в България. Сред тях е "София къмършъл сентър", която в началото на 2017 г. води преговорите за The Mall на "Цариградско шосе", завършили с неуспех. Сделката за Serdika Center през друго дъщерно дружество – "Непи проджект уан". От 2017 г. южноафриканската инвестиционна група държи контрола и върху "ЦЕЕ пропърти България", което е управляващо дружество в офис частта на Serdika Center, както и върху компанията за недвижими имоти "Ханза имобилиен", която пък държи земята на търговския център.
Този човек ,Давид Михайлович Коблианидзе стои и зад сделката за ЧЕЗ. Банковата му и бизнес репутация е безупречна. Само такова име с сериозна кредитна история и доверие може да обедини банки ,които да дадат синдикиран заем за 320 млн.евро за покупката на ЧЕЗ.
Разбира се, едно от условията на продавача ЧЕЗ –Чехия, е купувача да има опит в изграждане и експлоатация на електрически мощности. По този критерий в сделката е включена и фирмата "Инерком". Тя е от средните в бранша, но е добре структурирана и управлявана с активи над 100 млн.лв и ежегодна печалба. Въпреки ужасния медиен образ на Гинка Върбакова, не са много фирмите в този сектор, които се управляват ефективно и се развиват възходящо.
Уникредит Булбанк е доста консервативна в кредитирането, същото важи и за ПИБ ,които са дали писмо за намерение. Участието и на Българската банка за развитие гарантира в сделката държавният интерес. Всички тези финансови институции няма да дадат и един цент ако нямат поне 150% обезпечение за парите ,които отпускат. Не случайно Надзорният съвет на ЧЕЗ Чехия твърдят, че сделката е безупречна и поради това е избрана "Инерком".
Умело режисираният медиен скандал по теорията "типинг пойнт " с участието на парламентарни и извънпарламентарни политически сили насочен срещу кабинета Борисов 3 ще провалят тази сделка. Но резултата ,както и с много други подобни ситуации ще е плачевен .Надали в близките години ще се намери чужд голям инвеститор ,който да дойде тук. Много компании вече панически се изнасят от България. Корупцията, държавната слонска намеса във всичко, административната тежест, зелените НПОта, бавната съдебна система и неспазване на бизнес правилата са предпоставките ,които прогонват чуждите инвестиции. В последните години те не са спаднали, срутени са. Моделът, по който работи държавата е крив. Медиите зад всяка от ,които седят бизнес и политическите интереси на собствениците допълнително изкривяват средата. Провала на сделката за ЧЕЗ е най лошият вариант за страната и кабинета на Бойко Борисов и това ще се разбере на края, но ще е късно.
