За седми пореден път представителите на 47-те страни, подписали Бернската конвенция, отхвърлиха исканията на българските еколози за спиране изграждането на АМ Струма през Кресненското дефиле.
Решението да не се отваря досие по казуса е взето днес на заседанието на Конвенцията в Страсбург.
Делегацията на еколозите в Страсбург е водена от Андрей Ковачев, бивш главен съветник на Борислав Сандов като екоминистър. Другите членове са Даниел Попов от казионната коалиция „За да остане природа в България“ и съпруг на бившия зам. министър на Борислав Сандов, Мария Ачкова, която е и активист на Демократична България, както и екоактивистът от „Зелени закони“ Андрей Ралев, член международната организацията със спорна репутация Bankwatch. На Бернската конвенция са участвали и други техни съмишленици от Брюксел.
Въпреки натиска и лобиране на зелените за спиране на проект, особено на Борислав Сандов и неговия екип по време на управлението му на МОСВ, това не се случи.
По информация на Еко Новини през осемте месеца, в които Министерство на околната среда и водите беше в ръцете на еколозите, начело със Сандов, са отправяни многократни и настоятелни искания към Бернската конвенция да спре АМ Струма.
Представителите на държавата, участвали на Бернската конвенция, са защитили успешно обществения интерес. Техните мотиви и доводи, че всички екологични процедури са изпълнени, съобразно българското и европейско законодателство, и че проекта трябва да продължи, са приети и одобрени от Конвенцията.
Решението на Конвенцията да не се отваря досие за АМ Струма означава, че работата по реализацията на проекта може да продължи.
Сега на ход е Министерството на регионалното развитие и министър Иван Шишков. След като екологичните процедури са вече завършени от Министерството на околната среда и водите и министър Карамфилова, сега МРРБ трябва да довърши всички започнати процедури, за да тръгне строителството на АМ Струма през Кресненското дефиле. Това трябва да се случи до май месец 2023 година, когато изтича ОВОС на проекта.
Ако министър Шишков и управляваното от него ведомство не придвижат процедурата, то България ще трябва да връща на Брюксел 1.6 млрд. лева за изградените досега трасета.
Другото решение за България, което е взето на Бернската конвенция, е че след 18 години е затворено досието за случая Калиакра.
Тогава, през 2004 година, по жалби на еколози, Бернската конвенция започна проверка дали са спазете еко изискванията за изграждането на ветрогенераторни паркове в този район. Причината беше, че перките застрашавали местообитанията и популациите на червеногушата гъска.
Днешното решението на Конвенцията означава, че мерките, взети от държавната, гарантират опазването на червеногушата гъска и други застрашени видове, както и че искането на зелените за събаряне на изградените ветрогенератори, за сметка на държавата, не се приема.
Конвенция на Съвета на Европа за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, известна като Бернската конвенция, е приета в Берн на 19 септември 1979 година и има за цел да насърчи сътрудничеството между подписалите я страни с оглед опазване на дивата европейска флора и фауна и техните естествени местообитания, и да защити застрашените миграционни видове. Конвенцията има ежегодни заседания, състоящи се в Страсбург, Франция, на които се разглеждат различни теми, свързани с околната среда в Европа.
