Белгийският министър-председател Барт де Вевер обяви, че Белгия се отказва от намеренията за закриване на ядрени мощности. Това съобщи той в първото си изказване пред Федералния парламент след встъпването си в длъжност. Де Вевер подчерта, че „ядрената енергия остава ключов фактор за енергийната сигурност на Белгия и за постигане на целите за намаляване на въглеродните емисии“.
Новото правителство също така ще спре Закона за отказ от ядрена енергия, като Де Вевер го нарече "остарял".
Премиерът предупреди, че ако не се вземат мерки, бюджетният дефицит на Белгия ще стане най-високият в западния свят. По неговите думи това може да постави страната в изолация на международните пазари. Според него за преодоляването на тази заплаха един четиригодишен мандат няма да бъде достатъчен.
Междувременно министърът на енергетиката Матийо Биет каза пред местните медии, че Белгия се стреми да построи нови реактори и да удвои ядрената си мощност от 4 до 8 гигавата. Биет подчерта, че правителството планира както удължаване на живота на съществуващите реактори, така и изграждане на нови ядрени мощности.
В подкрепа на позицията на премиера, министърът на заяви, че решението е резултат от „детайлни анализи на енергийните нужди на Белгия в контекста на европейската зелена сделка“. Той уточни, че съществуващите реактори ще преминат през модернизации, за да отговарят на най-новите стандарти за безопасност и екологична устойчивост.
Белгия първоначално планираше да затвори всичките си ядрени мощности до 2025 г., но глобалната енергийна криза и натискът за намаляване на зависимостта от природен газ накараха властите да преразгледат този план.
Белгийските ядрени централи произвеждат значителен дял от електроенергията в страната – над 50% през последните години. Това ги прави критично важни за енергийната независимост на страната, особено в светлината на войната в Украйна и нарастващата несигурност в доставките на природен газ.
Европейската комисия също подкрепя използването на ядрената енергия като част от стратегията за намаляване на въглеродния отпечатък на континента.
През декември 2023 г. Белгия и френската енергийна компания Engie постигнаха споразумение за удължаване на експлоатацията на реакторите Doel 4 и Tihange 3, които съставляват 35% от ядрената енергийна мощност на страната.
Компанията Engie заяви, че няма интерес да строи нови реактори, но министър Биет заяви, че ще проведе разговори с френската държавна компания EDF, която има дял в реакторите на Tihange.
Предстои Белгия да вземе окончателни решения за нови инвестиции в ядрената инфраструктура и дългосрочната си енергийна стратегия, но едно е ясно – ядрената енергия ще остане важна част от енергийната система на страната поне в следващите години.
