В България през 2023г. е отчетен най-слабият добив на дървен материал от 20 години - едва 5.5 млн. кубика - два пъти по-малко от възможното и три пъти по-малко от годишния дървесен прираст. Според доц. Георги Костов от Лесотехническия университет българската гора е като обществото - застаряваща и затова уязвима. Загубите от почти 1 млрд. лв, ниският добив и липсата на български дървен материал е заради скандалите, които ежедневно прави зеленият Александър Дунчев и съобразяването на държавните институции с него.
Дървесината е суровината на бъдещето. Търсенето ѝ през следващите години ще се увеличи. Това каза Петър Дишков от Асоциация на българските ползватели на дървесина по време на събитието "Пропуснати ползи и резултати от лошото управление на горите в България", което се проведе днес в DOT Sofia. На събитието, организирано от Асоциацията на българските ползватели на дървесина, беше представен първият у нас социо-икономически анализ за състоянието на горския сектор.
По думите на Дишков са избрали точно този момент за представяне на анализа, защото от една страна излезе доклад на Европейския синдикален институт, в който се казва, че за последните 4 години България е загубила над 80 000 работни места в промишлеността. От друга страна, планинските райони обезлюдяват с всеки изминал ден. Третото, което е изключително важно, мащабните пожари, които се случиха миналата година в Гърция, не са далеч от нас. "Ако не управляваме правилно горите си, рискуваме да повторим гръцкия сценарий", подчерта Дишков, припомняйки, че предстои и Седмицата на гората (1-7 април).
За анализа са използвани данните на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), които според Дишков, всяка година стават все по-теоретични и по-неточни, поради това, че националната горска инвентаризация, която е записана като закон, от години не се случва. "Причините са изцяло политически", смята Дишков.
Анализът е насочен към устойчивост и стопанисване на горите, т.е. достигане на европейските практики. "Това, което развитите европейските държави правят, трябва да е наша цел", заяви Дишков.
По думите му не е случайно, че дървесината е определена за суровината на бъдещето – тя е възобновяем ресурс. Всички политики на Европейския съюз (ЕС) са свързани с увеличаване потреблението на дървесина – в производството на мебели, в строителството, в производството на енергията, тя може да бъде заместител на пластмасата. На обществото ще му трябва все повече дървесина, а тя идва от горите, коментира Дишков, допълвайки, че ако искаме развита биоикономика, ни трябва устойчиво горско стопанство, което да дава предвидимост и възможност за развитие.
Дишков припомни факта, че България е доста зелена страна – горите заемат около 39 процента от територията на страната, което е повече от средноевропейското. "В края на 19 век нашите гори са заемали по-малко от 19 процента от територията на страната ни. Неуморният труд на българските лесовъди е успял да превърне страната ни от страна на порои и бедствия в една зелена страна", разказа Дишков.
Същевременно държавата губи между 500 млн. и 1 млрд. лева годишно от неефективно използване на горските ресурси на страната. През 2022 г. у нас са отсечени и добити 7 644 млн. куб. метра дървесина, което е много под планирания и реално възможен добив.
"Съотношението от 80 процента добив на дървесина спрямо прираста се затвърждава като добра практика в Европа. В България миналата година паднахме под 50 процента от прираста", подчерта Дишков, давайки за пример Естония, която като площ гори има наполовина на нашите, но добива двойно повече. С това се влошават горските показатели – в последните години за първи път от десетилетия насам прирастът се забавя.
На този фон отминалата 2023 г. е най-слабата по добив на дървесина от поне две десетилетия. За последните 12 месеца у нас са добити малко над 5 500 000 куб. метра дървесина, което е спад с 25 процента спрямо предходната 2022 г. и 34 процента на петгодишна база.
По думите на Дишков, когато не управляваме устойчиво горите, природата ни наказва – когато не извършваме редовни сечи, идват санитарните. Колкото по-интензивен е добивът, толкова по-малка е нуждата от санитарни сечи, обясни той. Според него, трябва да научим обществото, че "сеч" не е мръсна дума. От друга страна, трябва да сме крайно непримирими с нерегламентираните и незаконни дейности в горите. "Нашите гори застаряват, не се изпълняват планове и това води до намаление на прираста. Правилното планиране е в основата на доброто стопанисване", посочи Дишков.
Към това мнение се присъедини и зам.-ректорът на Лесотехнически университет доц. Георги Костов, според когото нашите гори в момента са като обществото ни – застаряващи. "Животът на гората е като живота на човека – в младостта си тя расте бързо, консумира много, в зрелите си години гората се възпроизвежда и накрая идва старост, когато гората става силно уязвима", каза доц. Костов.
По думите му горите на България са силно повлияни от човека. Почти половината от тях са издънкови, кореновата им система е много стара. А около една четвърт са създадени изкуствено. Костов подчерта, че колкото по-младо е едно дърво, толкова по-адаптивно е към климатичните промени, така че те ще ни принудят да подновим горите. В противен В момента средната възраст на нашите гори минава 60 години.
По мнението на зам.-ректора на Лесотехнически университет на първо място е необходима инвентаризация – без да знаем какво управляваме няма как да знаем как да го управляваме.
Според Дишков и Костов проблемите при горите са много. Като се започне от ниска производителност на труда заради остаряла техника, технология, липса на държавна политика в сферата на дърводобива, голям проблем с инфраструктурата – нашите гори са недостъпни. Тези, които са достъпни, често се преексплоатират. В 30-40 процента от горите не е влизано от години. Така се натоварват само определени участъци, а хората масово остават с впечатлението, че горите ни се унищожават, а това е изкривено и неточно. Ако има инфраструктура, тя ще спомогне да се използват всички ползи на гората, смята Дишков.
Работна ръка също липсва. Трудът е тежък, труднодостъпен, няма изградена инфраструктура, а заплащането е ниско. Проблем е, че хора излезли от този бранш не се връщат, има все по-малко желаещи да упражняват тази професия. По думите на Дишков има решение – модернизираният дърводобив.
Той подчерта, че горският бранш у нас дава работа на около 60 000 човека, което не е много, но това са всякакъв тип хора, включително такива в планинските и полупланинските райони, където няма много възможности за работна заетост.
Статистиката показва също, че между 50 и 100 хил. дка у нас годишно изгарят от пожари. Причината за това е натрупване на дървесна маса в горите.
