Трагедията в Телиш, при която загина 12-годишната Сияна, нямаше да се случи, ако магистрала „Хемус“ беше довършена. Шофьорът на колата – дядото на детето – със сигурност щеше да избере да пътува по магистралата, вместо през Луковит. Трагедията за семейството можеше да бъде избегната.
Същото, дори в още по-голяма степен, се отнася и за семействата на 76-те загинали и 400-те ранени заради блокажа от зелени НПО върху довършването на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. Магистралата трябваше да бъде готова още през 2004 г. и тези жертви нямаше да ги има.
Заради липсата на магистрали загиват хора и по пътя Велико Търново – Русе, особено в участъка Русе – Бяла. Непрекъснато се съобщава за тежки катастрофи по варненския път, в Ловешка област и около Велико Търново. Всеки ден на тези места стават тежки инциденти.
Вместо да се строят магистрали, у нас те се използват за евтина популистка пропаганда и политика. Колко деца и още колко човешки живота трябва да се загубят, за да спре агонията с довършването на АМ „Хемус“?
Аналогично е положението и със заиграването с екологията. И тази игра носи трагедии и жертви по пътищата. Още много хора ще загубят живота си, защото в България върлуват зелени екологични НПО с политически амбиции и неясно финансиране. Няма държава в Европа, в която екологичните процедури да продължават по 10, 15 или – както е в случая с АМ „Струма“ през Кресненското дефиле – над 20 години.
Страната ни е еврошампион по бавни процедури за разрешаване на строителството на пътна инфраструктура. България е на последно място по дял на магистралите спрямо общата пътна мрежа – под 5%. Само 890 километра автомагистрали при около 20 000 километра републикански пътища.
Липсата на достатъчно магистрали е и една от основните причини за многото загинали и ранени при катастрофи. Тесни пътища, завои, интензивен трафик и катастрофи – това е реалността.
Вместо да има тунели и магистрали, както е навсякъде в съседните държави – Гърция, Сърбия, Румъния – да не говорим за Западна Европа, тук се водят 10-20 годишни екопроцедури. Все едно само у нас има природа и единствено тук в цяла Европа тя се защитава.
Досега, в новата история на страната, няма инфраструктурен обект, който да не е бил обжалван от зелени неправителствени организации. Те се възползват от възможност, която им дава Законът за опазване на околната среда – само срещу 10 лв. съдебна такса да обжалват на две съдебни инстанции пред Върховния административен съд екологичните оценки (ОВОС) на всеки държавен или общински проект.
И това се случва непрекъснато. Примерите са много и покриват всички сектори от икономиката. Тоест, екорекетът не е само в областта на пътното строителство, а обхваща целия спектър от обекти с национално значение – от енергетика, през туризма, софийското метро, до пътни и жп проекти.
За над 20 години беше блокирано довършването на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. Изграждането на АМ „Марица“ се забави, защото трябваше да се преместят 2605 блатни кокичета – някои от тях лично от тогавашния премиер Бойко Борисов. Автомагистрала „Черно море“, най-важната за туризма по Черноморието, е в забава повече от 10 години, защото трасето минава през зони по „Натура 2000“ и една защитена територия. Проектът за тунел под Петрохан също е жертва на „Натура“. Всички предложени до момента варианти срещат отпора на еколозите, защото засягат защитени зони. Тунелът Шипка, вместо да е готов през 2008 г., както обеща правителството на Симеон Сакскобургготски, все още няма разрешение за строеж. Последният опит за неговото блокиране беше направен от Тома Белев, когато включи трасето в резерватна зона на парк „Българка“.
Истината е, че В България, дори когато всичко е наред, минават най-малко шест години от идейния проект до първата копка за важен инфраструктурен проект, какъвто е една магистрала.
Бюрокрацията в момента е огромна, защото след изготвянето на идейния проект започват процедури по Закона за обществените поръчки за изготвяне на конкретен технически проект и отделно – за строителен надзор. Тези процедури могат да бъдат обжалвани.
След като проектът е готов, започват процедурите по Закона за биологичното разнообразие, които отнемат години. Ако изготвената ОВОС се обжалва, особено след като беше премахнато едноинстанционното обжалване за проекти от национално значение, се добавят още няколко години, които може и да стигнат 5. Междувременно се вземат решения за отчуждаването на терени, всяко от които също подлежи на обжалване.
И така докато продължава това безкрайни обжалване ние и нашите деца ще умираме по тесните и некачествени пътища из страната.
