Отношението и ангажираността към опазването на природата се превръщат във важен елемент от националната идентичност на българите. Темата за опазването на природата става част от ежедневието на хората и вече оказва влияние върху възприятията им по отношение на ключови проблеми на обществото и бизнеса.
Това показват данни от социологическо проучване, проведено в периода декември 2016 - януари 2017 от ЕСТАТ ЕООД в рамките на проект „За Балкана и хората“. Проучването изследва нагласите на хората в районите на действие на проекта – Западен и Централен Балкан, както и нагласите на национално ниво за развитие на бизнес в хармония с опазената природа.
За 87 % от българите опазената природа помага за развитието на малкия и среден бизнес, а семейните ферми и малкият туристически бизнес подкрепят икономическото развитие и могат да бъдат основен поминък за планинските райони. Още по-висок процент (над 94%) смятат, че икономическият растеж не бива да застрашава природата, а бизнесът трябва да отделя средства за опазването й (пари, доброволен труд или друго).
Въпреки негативните кампании срещу защитените територии и зони в България в последните 10 години, 73% от хората, живеещи в близост до зони от Натура 2000, природни и национални паркове смятат, че те не са ограничаващ фактор, а напротив благоприятстват развитието на бизнеса. В същото време едва за 8% от анкетираните, туризмът в ценни природни територии трябва да се развива чрез изграждане на инфраструктура, независимо от рисковете за природата. Според 71% това трябва да става чрез предоставяне на целогодишни услуги, свързани с посещаване на места със запазена природа.
Проучването показва, че 64% от анкетираните възприемат природозащитните и екологичните организации като източниците на информация по въпроси, свързани с опазването на природата в България, на които имат най-голямо доверие. Финансирането на НПО, защитаващи обществения интерес, трябва да става поне чрез два източника, основният от които е държавата (60%). Като източници на финансиране са посочени също международни организации (46%), проектната дейност (45%), общините (36%) и частният бизнес (35%). Нуждата от гарантиране на съществуването им чрез държавно финансиране е белег за важността на организациите в НПО сектора.
В процеса на прехода към зелена икономика, противопоставянето на икономическото развитие и опазването на природата вече не е състоятелно. Именно затова и фокусът на проект „За Балкана и хората“ бе върху осъзнаването на икономическите ползи от опазването на природния капитал, подкрепа за семейния бизнес, щадящ биоразнообразието и създаването на работни места в обезлюдяващи селски райони, работата за промяна на политиките и търсенето на възможност за прилагане на модели за устойчиво развитие и в други райони на страната.
