На 20 април 1984 година в 18.15 часа българският алпинист Христо Проданов се изкачи сам, без кислороден апарат, на най-високия връх в света Еверест - 8848 м. и остана завинаги там. Така той става първият български алпинист, изкачил първенеца на планетата. Посмъртно е награден с орден „Герой на Народна Република България”.
Долу може да прочетете историята на Христо Проданов, разказана във Фейсбук от доц. д-р Петър Ненков:
„Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Завършва Висшия Химико-Технологически институт в София. Като инженер-металург работи в Перник и в металургичния комбинат Кремиковци .
С алпинизъм се занимава от юношеските години. Осъществил е многобройни изкачвания на планините в България, Алпите, Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите. Обичал да казва :"Там, където има воля, има и път!“
През 1984 г. се провежда национална алпинистка експедиция до Еверест. Христо Проданов е утвърден за заместник ръководител на експедицията по техническите въпроси. На 20 април, 1984 г. в 18.15 часа той се изкачва сам и без кислороден апарат на Еверест !
От тогава изминаха много години, но в паметта ме са се врязали няколко задъхани думички, накъсани от вълчия вой на свирепите хималайски виелици: ” Аз съм на върха!На върха съм, Христо!”
Това беше звездният миг на родния алпинизъм, триумфът на който посветиха силите си няколко поколения алпинисти.За първи път българин беше стъпил на „третия полюс на планетата” - връх Еверест.
Помня, как у нас хората се прегръщаха с радостни сълзи на умиление от този факт. Страната ни изживя еуфория, която може да се сравни само със завоюваното 4-то място на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г.
След това радостните емоции и чувството за национална гордост се смениха с напразните надежди, отчаянието и мъката от неизвестността и загубата на Христо Проданов.
В онези незабравими дни вестниците се разграбваха, като топъл хляб, хората слушаха ежечасно новините по своите транзистори и радиоприемници, а вечерно време улиците опустяваха, когато се излъчваше информационната емисия по единствената тогава телевизия - БНТ „По света и у нас”.
Няма да крия, че когато научих за смъртта му, очите ми се насълзиха, защото за мене той беше герой....
По-късно разбрах, че преди да тръгне за Хималаите, дъщерята на Христо Проданов му дала, като талисман патенцето, с което той изкачи осемхилядния връх Лхоце, но баща й го върнал и взел със себе си една роза, едно кокиче, кичур от косите на Силвия и снимка на своя велик съгражданин Васил Левски .
В последната си картичка от подножието на върха той пише: ”Скъпа дъщеричке ще се опитам до 1 май да го яхна този Еверест!"
Когато тръгва към Катманду, заявява на своята съпруга Виолета: „Отивам към най-голямата мечта на своя живот- Еверест!”
В 18.15 часа на 20 април 1984 г. по радиостанцията той съобщава в базовия лагер: „АЗ СЪМ НА ВЪРХА, НА ВЪРХА СЪМ, ХРИСТО!”
И докато членовете на нашата експедиция в лагера ликуват от новината, на Еверест се разиграва трагедия. Христо Проданов стои половин час на върха, оставя на него своята фотокамера и започва да се спуска по тъмно.
Върви по собствените си стъпки-нещо, което нито един алпинист в света до този момент не е правил. Температурите изведнъж рязко спадат. Извилата се снежна буря го принуждава да бивакува на открито, на височина около 8700 метра, наречена “зоната на смъртта”.
На 21 април сутринта в 10.24 часа по радиостанцията достигат откъслечните му думи: ”Аз съм тук над големия сив купен”.
В жестокия студ, изкарал три денонощия без кислород, без храна и бивачни съоръжения, със сетни сили Христо натиска в 19.45 часа комутатора на своята портативна радиостанция.
От базовия лагер ръководителят на експедицията Аврам Аврамов усещайки че Христо Проданов губи сили и се предава в измамното блаженство на „бялата смърт”, се опитва да му даде кураж и крещи в ефира: „Христо ти си голям мъж. Не заспивай . Ице ти си голям българин, моля ти се не заспивай ! Към тебе идват хора ...”
Към предполагаемото място на Христо, на помощ тръгва неговият голям приятел, алпинистът Людмил Янков. Той се движи бързо, въпреки снежната виелица и търси следи от него, но намира само раницата му.
Това са последните следи от живота на един голям българин, влюбен до полуда в планинските върхове, който прослави малката ни страна по света
С покоряването на Еверест - сам, без помощта на шерп и без кислородна бутилка и по „жестокия западен път” Христо Проданов се нарежда всред фалангата от световноизвестни алпинисти, като Райнхолд Меснер, Йежи Кукучка и други.
Само за 33 дни той преодоля разстоянието от базовия лагер до върха , което е рекорд за този труден маршрут . Освен това, той е първият човек, изкачил Еверест през месец април и четвъртият човек, изкачил се на върха - сам. В общия списък на алпинистите покорили Еверест е 155-ти .
За своя спортен подвиг - символ на силата на човешкия дух, той е награден посмъртно с най-високото държавно отличие на социалистическа България - "Герой на Народна Република България".
Приживе той често говори за Еверест с голяма любов и блестящи от вълнение очи. За него върхът е сякаш живо същество и той се прекланя пред него, като божество, което го примамва от много време със своята недостижимост, за да го направи накрая завинаги свой пленник .“
Доц. д-р Петър Ненков
